Вдъхновена от духа на България, въплътен в хората, културата и в старинната архитектура, Бегония Магранер пътува към страната ни като истински ценител и откривател на непознати светове. В България младата испанка идва многократно, дори в годината на пандемията. Тук я връщат както любовта към един българин, така и голямото й лично откритие – че от старите ръчно тъкани от нашите баби платове, може да се направи съвременно, практично, качествено и удобно…кимоно. Да, открила е чара на японската традиционна дреха при едно пътуване до Изтока. Оттогава мира не й дава идеята да претворява тази класическа дреха в модерно, ново облекло, с което да противопостави качеството на евтината ширпотреба.
В търсене на още от хубавите стари български тъкани Бегония Магранер отново е в България. „Кимоната са по-скоро мода и истинско забавление за мен. Цял живот се старая да създавам нещо. Въпреки служебните ангажименти, в свободното си време творя” - разказва Бегония Магранер пред репортера на БНР Добромир Видев:
„За мен всичко започна от там, че бях много запалена по Япония. През 2019-а бях там за 11 дни. Харесваше ми това, да си купувам дрехи от различните пътувания и затова от Япония се върнах с два куфара дрехи, 19 кимона. А когато пандемията започна си казах, че е време да ги извадя и да видя, кое как мога да премоделирам, да комбинирам с друго облекло. Много от тях са удобни за носене, но не и във вида, в който ги имах, с тези широки ръкави. В същото време получих вдъхновение от българския текстил. В България съм живяла дълго време, тогава си купих стари платове, които не се правят вече. Бях събрала много български платове и си казах, че по време на пандемията вече е дошло времето да се заема и да ги вложа в практична дреха. Освен това в България идвам доста често, много се забавлявам тук. А хубавото е, че тези платове са ги правили навремето ръчно и с естествени прежди и цветове. Това е ценно, не се намира в магазините.“
В издирване на още български платове и антикварни магазини, испанката посещава старинен Пловдив:
„В Пловдив има нещо специално. Това е мястото, където намирам спокойствие. Всеки път, когато искам да избягам от напрегнатото ежедневие в София, просто отивам в Пловдив. Старият град е артистично, много красиво място, има много музеи и места за изкуство.“
Пловдив и други красиви места в България стават елегантен фон, който приляга на одеждите с български привкус на Бегония. Тук тя прави своите фотосесии, а после разпространява снимките сред приятели от цял свят.
„Когато направя кимоно му вдъхвам нов живот, като правя свои фотосесии. Скоро ще излязат мои снимки в едно румънско списание, защото в момента живея там. Опитвам се чрез кимоната да трансформирам една традиция, в друга. Моята цел е да правя уникални неща, всяко едно от моите кимона е единствено. Можеш да го съчетаеш с много прости дрехи, защото на практика то самото ще привлече вниманието. Когато човек има една интересна, качествена и хубава дреха, той вече няма да иска да има много, но некачествени облекла, купени за малко пари.“
Бегония вярва, че обличайки кимоно, човек се чувства по-значим, с повече настроение. Води я идеята за кръгова икономика, за модата, която позволява рециклирането и превръщането на стари дрехи или платове, в нови.
„Не съм избрала да дойда в България, съдбата ме доведе. Преди 17 години имах добър живот в Мадрид, обаче почувствах, че животът ми се нуждае от промяна. Когато пътувах, навсякъде престоят ми се струваше много кратък. Така започнах работа в Институт „Сервантес”, първо ме изпратиха в Белград, после Манчестър, а след това - в България“, разказва Бегония Магранер.
Винаги правете каквото искате, каквото ви харесва - това е смисълът на живота, съветва ни испанката, влюбена в Изтока и България.
Съставил: Гергана Манчева /по интервю на Д.Видев, БНР-„Хоризонт“/
Снимки: Бегония Магранер
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..