Днес в Регионалния исторически музей – София се открива изложбата „Приложно златарско изкуство“. Златарството, наричано още „куюмджийство“, е един от най-престижните занаяти и е сред първите, които се развиват по българските земи още през новокаменната и каменно-медната епоха. У нас е намерено и най-древното обработено злато, датирано отпреди 6500 години. Златарите в миналото са  почитани наравно със свещениците, учителите и лекарите в дадена общност, а обучението им продължавало най-малко три години.

Занаятът, който е бил силно застъпен в миналото ни в градовете София, Самоков, Чипровци, Панагюрище, Враца и Видин е представен в експозицията в контекста на систематизирана информация за конкретни произведения, някогашни работилници, както и съвременни майстори.

Посетителите на изложбата ще видят накити и предмети, свързани с бита, религиозния култ и обичаите, изработени от сребърни и други метални сплави, чрез разнообразни техники. Основните експонати са от периода XIX и първата половина на ХХ в.

Освен готовите ювелирни произведения в изложбата са показани и различни инструменти, с които са работели майсторите от едно време като клещи, менгеме, везни и други.

Съвременният облик на занаята е представен интерактивно. Ще може да се видят ръчно направени произведения, създадени чрез възпроизвеждане на стари модели, техники и технологии.

Изложбата е резултат от съвместната работа на Регионалния исторически музей – София и Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при БАН, частния колекционер Антонио Василев и Фондация „Занаяти от тракийските земи”. Използвани са и фотографии от личната колекция на Константин Чакъров.

Експозицията „Приложно златарско изкуство“ може да бъде разгледана до 26 септември.