Варненци и хората по крайбрежието на Черно море си знаят, че под 150-ия метър дълбочина това море е мъртво, там няма кислород, заради сероводородния слой. Но се питат защо с всяка изминала година намалява популацията на една от най-търсените риби – калкана, защо изчезва и трицоната, по-известна като цаца? Къде изчезна от нашето море и познатото ни морско конче?
На тези и още много въпроси имат отговор учените от Института по Океанология на БАН. След многогодишни изследвания в Черно море от всички секции на Института, изследователите излизат с доклад, озаглавен – „Български риболов и аквакултурите в Черно море, икономическо значение, екологично въздействие и природни фактори на влияние“. „Мониторингът, който провежда Институтът по океанология през последните години, наистина показва намаляване на рибните запаси на всички видове риби в Черно море“, обясни пред БНР-Варна д-р Радослава Бекова, автор в представения наскоро доклад.
„2017-2018 г. беше проведен пилотен мониторинг от Института по океанология към Басейновата дирекция. Констатирахме над 80% замърсяване с изкуствени полимерни отпадъци, общо казано пластмаси. Проблем за калкана и за всички дънни видове риби са и замърсените води, които се вливат в морето. Капацитетът на пречиствателните станции не е направен така, че лятото да поеме целия туристопоток.
Сега, покрай кризата с пандемията, колеги, които проучват тази област казват, че морето е малко по-чисто, заради липсата на много хора. Трябва да се инвестира в увеличаване капацитета на пречиствателните станции, защото всички води се заустват в Черно море. Отделно и в оттока на големите реки, каквито са Дунав и Камчия по нашето Черноморие. Това са реки, които носят изключително голямо органично натоварване с азот и фосфор, а оттам идва и цъфтежът на фитопланктона. Той изчерпва кислорода в морската вода. Като добавим увеличението на температурите на водата с около 3-4 градуса, даже през зимата, това изключително променя жизнения цикъл на рибите. Нещата са взаимосвързани – промените се отразяват върху най-дребното нещо, като се започне от фитопланктона и се стигне до върха на хранителната верига в Черно море, каквито са нашите три вида делфини.”
Тази година Институтът ще направи мониторинг и върху влиянието на средата над популацията на рапана и черната и бяла мида в нашето море – съобщи д-р Бекова. Тя припомни, че преди три десетилетия уловът с тралове не е бил регламентиран, което е довело до трайно увреждане на морското дъно и местообитанията на видовете.
По думите ѝ, проблемът е в липсата на контрол, както и във факта, че не се взимат под внимание заключенията на учените: „Аз съм разтревожена като учен и изследовател, виждайки всичко, което се случва в морето, намаляването на популацията на калкана, особено черноморския, който е много чувствителен на промените и се среща само тук“.
Проблемът е в световен мащаб, навсякъде се наблюдава издребняване на основните видове риби, обобщи д-р Радослава Бекова. „Дали ни чака екологична катастрофа от свръхулова и сериозно намаление на рибните запаси, зависи от отношението на хората и мениджмънта като цяло в тази област”, напомни изследователят.
„Ние се мъчим да алармираме за проблемите, които се случват, но много рядко срещаме разбиране. Управниците не обръщат внимание, защото екологията е скъпо начинание, тя изисква големи инвестиции. Изисква и рестрикции, което вече не се харесва на различни браншове. Един от големите еко проблеми е презастрояването на Черноморието.
Например Шофьорският плаж, или т.нар плаж Алепу, е изключително красиво място. За жалост и от северната, и от южната му страна започна строителство на големи хотели. А там има и езеро Алепу, защитена зона в НАТУРА 2000. В него се срещат видове риби и птици, каквито няма никъде другаде, а това всъщност е нашият живот, който трябва да пазим и съхраняваме за идните поколения.”
Съставил: Гергана Манчева (по интервю на Валери Великов, БНР-Варна)
Снимки: БГНЕС, io-bas.bg, архив
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този повод молебен за здравето и спасението на сънародниците ни беше отслужен в моряшкия храм "Свети..
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес..
Учредена днес партия "България може" излиза на българската политическа сцена с амбиция да даде алтернатива на избирателите, които не се чувстват..
В „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с..