Как се изразяват емоции с цветни моливи? Това най-добре ще ви го каже испанският художник Пако Мартин. Цветните моливи са неговото изразно средство и той с удоволствие експериментира с форми, обеми, текстури и композиция, за да се опита да пресъздаде хармонията между малките предмети от всекидневието ни. Пако Мартин предава техниката на рисуване с цветни моливи на желаещите да се запознаят с нея от различни страни, а България е една от честите му спирки в тези пътувания. Последно художникът организира съвместно с Институт Сервантес творческа работилница в София с участието на деца от 7 до 12-годишна възраст.
В интервю за испанската редакция на „Радио България“ Пако Мартин обясни как се е стигнало до творческата работилница „Изкуство с цветни моливи“:
„Често идвам в България, за да организирам творчески ателиета и да провеждам частни уроци. Един приятел ми предложи да се свържа с Институт Сервантес, откъдето ми отговориха, че имат интерес към моята работа. Искахме да организираме ателието преди година, но заради пандемията от Covid-19 не беше възможно. Но ето че вече имаме условията за това. И съм много доволен.“
Пако Мартин казва, че е организирал подобни работилници в Испания и във Великобритания, но не и с толкова малки деца, както у нас. Твърди, че работата с тях му е доставила изключителна радост и удовлетворение. Художникът издаде и част от спецификата на своята работа.
„Техниката, по която работя, е рисуване с цветни моливи. Това звучи малко детинско, сякаш е нещо предимно за малки деца. Но с цветните моливи може да се постигнат прекрасни и напълно реалистични творби. Защото моливът позволява да се рисува с много голяма точност. От дете обожавам да рисувам с моливи и въпреки че съм използвал и пастели, и маслени бои, винаги съм предпочитал моливите. Вече 8 или 9 години съм посветен на тази работа.“
Пако Мартин няма професионално образование, въпреки че е учил в школа за изобразително изкуство. По професия е учител, преподава математика, физика и химия, но в последните години се е отдал много повече на рисуването, отколкото на преподаването. А ето и какво обича да пресъздава със своето изкуство и има ли пазар за него:
„Харесвам предметите от всекидневието ни - онова, което се нарича класически натюрморт или модерен натюрморт. Много обичам да рисувам неща, които съм видял на улицата или в супермаркета. Харесва ми да подчертавам красивото в тях – например, да изваждам на показ красотата на мандарините, на машината за бонбони и т.н. Бих нарисувал всичко - портрет, човешка фигура, пейзаж, но харесвам най-много предметите и детайлите. Много обичам стъклото, отраженията и формите. И, смятам, че има пазар за това изкуство. Продал съм доста творби. Може би, англосаксонският пазар е най-отворен за тях, както и този в САЩ и Австралия, където съм продавал най-много произведения, както и в Испания. Но е важно техниката да се познава. Една от мисиите, които съм си поставил, е да я разпространявам, колкото се може повече. Така хората ще я опознаят и оценят. Ако една реалистична творба нарисувана с моливи бъде направена добре е трудно да бъде различена от такава с маслени или пастелни бои.“
Един от най-малките участници в творческото ателие на Пако Мартин в София е Мони, който сподели пред „Радио България“ впечатленията си така:
В края на творческото ателие, на въпроса дали биха участвали и следващата година, децата отговориха с категорично и силно „Да!“. И всички получиха бонбони като награда за добре свършената работа…
Снимки: Христина Тасева, pacomartin.art
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..