В последните седмици в страната е в ход дискусия относно осигуряването на машинно гласуване за извънредните парламентарни избори на 11 юли. Предложената цена от фирмата-доставчик на апаратурата накара служебния кабинет да прекрати обществената поръчка за доставка на допълнителни 1500 устройства. Това постави и редица въпроси, разговорите по които продължават. Търси се оптимален вариант, така че да бъде спазен текстът от Избирателния кодекс, който разпорежда да има машини навсякъде, където на последните избори са гласували минимум 300 избиратели.

„С машините, с които разполага ЦИК в момента, би могло спокойно да бъде осигурено гласуването в страната“ – категоричен е бившият депутат Мартин Димитров в интервю за БНР-Хоризонт. – „За секциите в чужбина трябва да се осигурят допълнителни машини. Освен това има основателна идея, дадена от членове на сегашната ЦИК – в големите секции в по-големите градове да осигурят по две машини, за да няма нужда от дълго чакане за гласуване.“

Заместник- председателят на ЦИК Стоил Цицелков обаче е скептичен за провеждането на машинен вот в чужбина:

„Аз все още вярвам, че гласуването с машини в чужбина няма да се случи – казва той. – Няма такава практика и ние като Обществен съвет към ЦИК, изучаваме добри практики от различни държави и предлагаме приложимите от тях у нас, в нашата действителност. Практика да се разнасят машини по различни дестинации из света, не съществува“.

Освен за машинно гласуване, още на предходните избори българите зад граница настояваха и за други облекчения, които ще им позволят безпрепятствено да упражнят законното си право на глас. Сред тях е създаването на специален изборен район „Чужбина“. Той беше въведен с промени в Изборния кодекс, но пък не беше регламентирана методиката, по която ще се разпределят мандатите. Така, на практика, идеята няма да бъде реализирана на предстоящите парламентарни избори.

Най-значителната промяна относно вота на сънародниците ни зад граница, се състои в отпадането на ограниченията за брой секции в страни извън Европейския съюз. Доскорошното им ограничение до 35 секции създаваше предпоставки в една секция да гласуват избиратели, пропътували стотици километри, за да го сторят и немалко отказали се, заради формиралите се огромни опашки.

Вотът в чужбина остава предизвикателство и, поради редица неясноти, свързани с попълването на изборните книжа и формуляри, както и със задължителния статут за уседналост, който важи за всички граждани на страни-членки на ЕС, живеещи и работещи на територията на Великобритания. Крайният срок за получаването на статута е 30 юни т.г., а по данни на британското министерство на вътрешните работи, забавените заявления за това към момента възлизат на поне 305 000.

Въпреки неясните моменти и затрудненията, вотът на българите в чужбина се следи с голям интерес. Предстои да узнаем дали повече наши сънародници ще се възползват от правото си на глас на 11 юли.

Съставил: Йоан Колев по интервюта на Силвия Великова и Диана Дончева

Снимки: БГНЕС и архив