Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Емил Караманов – спомен за един обаятелен диригент

БНР е домакин на концерт в памет на маестрото

Снимка: Facebook /@sofiamusicweeks

„Емил Караманов е диригент, съчетаващ страстния темперамент с искрената задушевна лирика и с тънко чувство за художествена мяркаПод неговата палка музиката се лее плавно и слушателят непринудено и леко възприема развитието на чувствата и настроенията в нея… Като истински артист-творецтой води с веща ръка не само оркестъра, но и публиката по страниците на музикалното произведение. С топлото си и вълнуващо изпълнение Караманов завладя сърцата на зрителите.“

Този кратък цитат е от възторжена рецензия, написана след спектакъл на „Лебедово езеро“ от Чайковски в Софийската опера през 1956 г. По онова време Емил Караманов е 36-годишен, но вече има сериозни професионални успехи. Осем години по-рано е главен диригент на току-що сформирания Общински симфоничен оркестър в Русе. Под негово ръководство оркестърът разширява състава си, трупа репертоар и само година по-късно е обявен за държавен. През 1952 г. Караманов е назначен за диригент на Държавния радиооркестър (днес СО на БНР). След това дирижира в Софийската опера, гостува на различни оркестри у нас и в чужбина, а от 1964 г. до края на трудовия си стаж е свързан с нашата медия.

На 14 юни, в Първо студио на БНР, предстои вечер, посветена на 100-годишнината на Емил Караманов, която трябваше да бъде отбелязана през 2020 г. Събитието е в рамките на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

„Избрахме Първо студио, тъй като тук моят баща работи дълги години, а след като прекрати активната си диригентска дейност, 15 години беше главен и зам. главен редактор на тогавашната дирекция „Музика и музикални предавания“ в БНР и отново активно работи със Симфоничния оркестър и съществуващия тогава оркестър „Симфониета“ (или „малкото радио“, както го наричаха музикантите) – разказва Анжелина Караманова. – Първо студио е свързано и с детските ми спомени – идвах тук след училище и слушах репетициите. За мен беше Светая Светих. Пред очите ми е тази картина – големият оркестър и той, изправен пред него. Приносът му към звукозаписния фонд на Радиото е голям. Между 1954 и 1978 г., макар и с прекъсвания, не спира да записва, има и няколко директни излъчвания на концерти точно от същото това студио.

Баща ми е завършил НМА в София през 1944 г., за кратко е хоров диригент, свирил е в Царския оркестър и в оркестъра на Софийската опера. В Русе отива по покана на общината. Константин Илиев вече е дирижирал първия концерт, но скоро след това се връща в София. След период на трудности той успява да укрепи оркестъра. В зала „България“, където се провежда Преглед на симфоничните оркестри у нас (а по онова време всеки по-голям град има свой оркестър), публиката бурно аплодира музикантите, излизат блестящи отзиви. По-късно е аспирант в Москва, учи при известния тогава диригент Николай Аносов. Там има възможност да бъде част от активния музикален живот, трупа много опит. След аспирантския си концерт, получава покани да дирижира Московската и Ленинградската филхармонии, на последната гостува отново две години по-късно.“

Забележителна е работата на Емил Караманов и като диригент в Софийската опера, където участва в новата постановка на „Змей и Яна“ – първия български балет, написан от Христо Манолов. По онова време синът на композитора преработва партитурата на произведението, пише още две картини по молба на хореографа Анастас Петров. С този спектакъл трупата гастролира в Истанбул с огромен успех. Дирижирал е много оперни и балетни спектакли, в които са участвали редица световноизвестни гост-солисти. Като гост-диригент Караманов е канен в Германия, Румъния. Преподава оркестрово дирижиране в НМА и камерна музика в Националното музикално училище.

На срещата-концерт тази вечер спомени за Емил Караманов ще разкажат известни музиканти, ще прозвучат дирижирани от него записи от фонда на БНР, ще бъдат показани архивни материали, снимки, афиши. Ще чуем и изпълнения на негови ученици – клавирно трио проф. Ростислав Йовчев (пиано), Пламен Маслев (цигулка) и Анжелина Караманова (виолончело).

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Силата на любовта"

Младата певица Paola завърши 2024 година позитивно със "Силата на любовта" – не само песен, а музикално пътуване към сърцето. "Идеята е да се покаже, че всички сме красиви такива, каквито сме, и че е изключително важно какво носим в сърцата си –..

публикувано на 11.01.25 в 10:15

"На края на земята"

Малко преди ремикса на Фабрицио Паризи на песента "Двама", поставяща началото на цял техен съвместен проект, певицата Деси Добрева представи новата си авторска песен "На края на земята". Музиката и текстът са нейни, за аранжимента се обръща към Юлиян..

публикувано на 10.01.25 в 10:15

"Везна"

42-та песен от проекта "Пеещи артисти" е "Везна" в изпълнение на Атанас Пенев, познат като фронтмен на група Б.Т.Р.  Момчил Колев е написал музиката по стиховете на поета Калин Донков. Аранжиментът е на Калоян Колев. Васил Стефанов и Стефка..

публикувано на 03.01.25 в 10:15