Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Град Белене е остров на католицизма в Северна България

6
Католическият храм „Рождение на Блажена Дева Мария“ в Белене
Снимка: Венета Николова

Крайдунавският град Белене наброява не повече от 8 хиляди жители. Преобладаващата част от тях са действащи католици, които от векове пазят непокътнати своята вяра и ценности. Това е най-голямата католическа общност в Северна България. Още с влизането в Белене ще видите островърхитекамбанарии на двата католически храма. И нищо че се намира в един от най-бедните региони у нас! Разходете се из широките улици с просторни площади, обърнете внимание на приветливите къщи с окосени дворове и стройни цветни лехи, и ще усетите полъха на западното влияние по тези земи.

Какво знаем за историята на беленските католици?

Счита се, че още през Османското владичество множество павликяни се заселват на мястото на днешния крайдунавски град Белене. През XVII век са приобщени към католическата църква от босненския мисионер епископ Петър Солинат. При погрома на Чипровското въстание /1688 г./ голяма част от беленските католици бягат от османците във Влашко, но после повечето се завръщат обратно у дома в Белене. Общността оцелява и в тежките времена на комунистическия режим.

През 1949 г. историческият център на града е унищожен от огромна приливна вълна на Дунав, която заличава завинаги някои от най-знаковите му сгради.

Паметникът на папа Йоан Павел II е изработен от бронз в Полша и е висок 3 метра

Днес тук се издига статуята на папа Йоан Павел II (1920 – 2005). И в това няма нищо случайно:

„Още през 80-те години на ХХ век светият отец призовава да бъде разпространена историята на българските католици и да се каже ясно как са били гонени и избивани католическите свещеници у нас“ – казва Мирослав Михайлов, общественик и енориаш в местния католически храм.

Евгений Босилков – първият български католически светец

Монсеньор Евгений Босилков с негови енориаши

Хората тук са признателни на Йоан Павел II и за още нещо. През 1998 г., в римската базилика „Св. Петър”, на чист български език, папата провъзгласява за светец родения в Белене епископ Евгений Босилков, жертва на комунистическия терор в България. В беленската църква „Рождение на Блажена Дева Мария“ се намира т.нар. Светилище с късче от мощите на епископа – свято място за поклонение на българските католици.

Храмът съществува от 15 век, бил е опожаряван 4 пъти от турците, а в настоящия си вид е от 1860 г., научаваме от Мирослав Михайлов. До построяването на столичния катедрален храм „Св. Александър Невски“ през 1912 г., това е била най-голямата църква в България. Капителите на колоните са от мрамор, докарани са чак от Китай.

Статуята на Блажена Дева Мария в двора на храма

В двора е поставена статуя на Дева Мария, поръчана и изработена в Италия. Срещу нея се намира и бюстът на монсеньор Евгений Босилков.

Защо храмовият часовник е спрян завинаги на 11:30 часа?

Защото на 11 ноември 1952 г. в 11:30 часа, след скалъпен процес, в Софийския затвор е екзекутиран монсеньор Евгений Босилков.

По време на комунистическия режим католическото вероизповедание е забранено. „Католиците се смятат за проводници на империализма и на капитализма, затова Сталин нарежда католическата църква в България да бъде унищожена до основи“ − разказва Мирослав. Но епископ Босилков не се отказва да проповядва. Той отива на аудиенция при Пий XII, който го предупреждава, че ако се върне в България, ще бъде убит. Въпреки това Босилков избира да остане с паството си. „Тогава папата му дава медальон и благославя неговото мъченичество, знаейки че ще бъде убит“ − разказва Мирослав.

Отец Паоло Кортезе води неделната литургия в храма „Рождение на Блажена Дева Мария“

Влизаме в „Рождение на Блажена Дева Мария“ точно в разгара на неделната служба, водена от отец Паоло Кортези. Църквата е пълна с народ. Млад човек свири на китара встрани от олтара, останалите пеят самовглъбено и отправят своите молитви към Бога. В малка ниша от лявата страна се намира кръщелният купел, а точно срещу него, в другия край на храма, е обособен параклисът в памет на българския светец.

„Това е знак как животът започва и свършва, но всички ние сме призвани да бъдем свети. От двете страни на църквата стените са покрити с изображения на светци от 20-и век. Всичките са живеели и работили на различни места по света, но са дали живота си за Христос. Защо това е така? За да разберем, че ние сме призвани към святост. Светостта не е от светите Петър и Павел, а нещо, към което всеки християнин е призван във всеки момент от неговия живот“– обяснява Мирослав Михайлов.

На входа на църквата е обособен параклис, посветен на мъчениците на XX-XХI век, убити заради своята вяра


Снимки: Венета Николова




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Когато конници и мистични обреди оживяват в злато и сребро – Летнишкото съкровище

В света на траките, където нямало писменост, най-важните послания са се предавали чрез изкуство. Летнишкото съкровище е именно такова послание  –  за власт, вярвания и път към мъдростта. Това уникално откритие, датирано между 385 и 335 г. пр. Хр.,..

публикувано на 16.11.25 в 09:10

Църковен календар – 16 ноември 2025 г.

На 16 ноември Църквата възпоменава свети апостол и евангелист Матей .  Той е един от дванадесетте апостоли. Бил родом от Капернаум, наричали го още Левий и бил митар - събирач на данъци. На брега на Тивериадското езеро край Капернаум,..

публикувано на 16.11.25 в 06:00

Навършват се 115 години от първия полет със самолет в България

На 15 ноември 1910 г. от импровизирана площадка край София руският пилот Борис Маслеников издига във въздуха аероплан тип " Фарман". През следващите дни са извършени още няколко демонстрационни полета, в един от които се включват и представители на..

публикувано на 15.11.25 в 10:25