Задължителният машинен вот е най-голямата новост на предстоящите предсрочни парламентарни избори в България, на 11 юли. Изключения от това правило са възможни в секции с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в лечебни заведения, социални домове, места за задържане и лишаване от свобода, както и на плавателни съдове под български флаг. Централната избирателна комисия (ЦИК) утвърди, че машинен вот ще може да бъде упражнен в 9401 секции, от близо 12 хиляди в 31 Районни избирателни комисии. Това е с 3 повече от предходните избори, а за целта ще бъдат закупени още 1637 машини, които ще бъдат добавени към наличните 9600 устройства. Все още обаче не е ясен точният брой машини, които ще бъдат осигурени за гласуването на нашите сънародници в чужбина. Намаляващото време за организация на логистиката събужда притеснение за проблеми с доставката им до някои държави.

Сънародниците ни настояваха за повече избирателни секции, за да се избегне струпването на хора в изборния ден, и ги получиха. По данни на МВнР, в разгара на лятото българите ще могат да гласуват в 68 държави, където ще има 784 секции, или 70% повече от вота на 4 април. „Най-важният въпрос, който стои пред нас е да могат българите да гласуват в спокойна атмосфера. Притеснява ни това, че сезонът е отпускарски и ние много трудно събрахме нашите екипи, затова и гласуването може да е различно“, посочи пред БНР Емилия Михайлова от Нюрнберг, Германия.

Дали вотът в чужбина е по-скъп от този в страната?

Съпоставка с парламентарните избори през 2014 година показва увеличение на цената и по-голяма разликата между стойността на вота у нас и зад граница. „Когато разделим общата сума на брой гласували в чужбина получаваме, че за избори 2014-а разходите извън страната са били 9.50 лв., а в страната 9 лв. – почти по равно“, посочва Димитър Иванов, глобален координатор на Мрежата на изборните доброволци. Изчисления на Временните обществени съвети на българите по света и Мрежата на българските изборни доброволци в чужбина показват, че през април т.г. за един гласоподавател в страната разходите са били почти 20 лв., а в чужбина – 15. Командированите служебни лица за изборите в чужбина са най-голямото разходно перо, показват данните.

„На последните избори, предвид пандемията, бяха командировани два пъти по-малко служители на МВнР в секционните избирателни комисии извън страната − само 160 души, при 388 през 2014-а. Разходите, за да се командирова един такъв служител в чужбина през април бяха средно 4500 лева. Това е повече отколкото всички останали разходи за създаване на секции – наем, консумативи, материали за дезинфекция, заплати на секционните членове. Пандемията накара, най-накрая, Външно министерство да се възползва от съответния член в Изборния кодекс, който позволява на министъра на външните работи да упълномощи представител на местната общност в СИК. И това беше масова практика на миналите избори. Неговата функция е да приеме изборните книжа, а след това да ги предаде отново на посланика или консула в съответната държава, за да могат те да се върнат обратно в България.“

Назначаването на местни хора не е довело до проблеми, категоричен е Димитър Иванов, но не е минало без предизвикателства:

„Имаше много места, където за първи път нашите сънародници организираха избори. Изведнъж трябваше да поемат цялата отговорност, тъй като нямаше нито един представител на държавата. Те бяха държавата − всички до един! Колегите ни бяха командировани да летят от секциите в Австралия и Нова Зеландия до посолството ни в Канбера, за да върнат изборните книжа. Сънародник от Малта беше командирован дори до София, за да върне книжата. Ние сме държавата – буквално. По този начин даваме възможност изборите да се състоят, и освен това ги правим по-евтини във финансово отношение“, подчертава Димитър Иванов от Швейцария.

Изборният доброволец с 15-годишен стаж изтъква и още две причини, поради които изборите в чужбина излизат по-евтино:

„В чужбина не е нужна денонощна охрана на изборните помещения и на материалите в СИК, както и охрана на транспорта на изборните материали. Нещо, което в България става с въоръжена охрана за 12 хиляди секции – може да си представите какви разходи са това. Същевременно, в чужбина в една секция гласуват значително повече избиратели, т.е. разходите се разпределят в рамките на повече хора.“

До изборите за 46-о Народно събрание остават по-малко от 20 дни. Според говорителя на ЦИК Росица Матева „предизборната кампания върви толерантно“. А хода на изборния ден ще проследят 36-ма наблюдатели на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Утвърдената от ЦИК бройка е по-висока от тази през април.

Съставил: Елена Каркаланова /по интервю на Елена Цанева, кор. на БНР в Чикаго/
Снимки: БГНЕС, Ани Петрова