Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Еньовски билки за здраве

Снимка: Община Ямбол

На 24 юни православието чества Рождество на Свети Йоан, Предтеча и Кръстител Господен. В църковния календар в почит към паметта на светеца са отредени още няколко дати, също и всеки вторник през годината е посветен на него. На 24 юни е и един от най-големите фолклорни празници – Еньовден, посветен на билките, водата, слънцето, свързваме го с някогашните предженитбени гадания с китки. Названието идва от модифициране на името Йоан – Иван, Яньо, Еньо. Оттам и различните наименования в отделни райони Яневден, Яновден, Иванден, Иван Летни и др.

Най-разпространено и устойчиво е вярването, че билките, откъснати на Еньовден, но преди изгрев слънце, имат голяма лечебна сила. Съвременните билкари, а и хора, които използват в ежедневието си лечебни растения, наистина стават буквално посред нощ и се отправят към своите любими места, за да наберат „еньовски билки“.

Лечебна и предпазна функция има еньовския венец, който някога момите оплитали от билки. Както и китката, която някои и днес се опитват да направят. Според народното предписание, тя трябва да съдържа 77 билки и половина. Толкова са и болестите – 77 са известните, а „половината“ е незнайна. Народните лечители знаят кои са 77-те билки, а половината откъсват от стрък, който случайно попадне в ръцете им, но преди това затварят очи. Еньовската китка се изсушава и се съхранява, вярва се, че с нея се лекуват всякакви болести.

На този ден от незнайни времена хората се пречистват със силата на водата. Много популярна е легендата, според която Слънцето се изкъпва в живата вода рано сутринта на Еньовден и танцува от радост. След това поема своя дълъг път към зимата. Всеки, който успее да види този приказен танц, бива благословен от Слънцето със здраве. Благословени са и всички реки, езера, извори. Казват, че на Еньовден вода започва да тече дори от пресъхналите извори. Затова се счита, че е добре всеки да отиде до естествен водоизточник и да се изкъпе, да се търкаля по сутрешната роса или поне да наплиска лицето си с вода.

На много места днес правят възстановки на обичая Еньова буля, който завършва с наричане на китки и предженитбени гадания. Палят се и еньовденски огньове – за да се увеличи силата на „небесния огън“. С магическата мощ на този момент от годината е свързано и поверието, че в нощта преди празника бродници и мамници обикалят полето, за да крадат чуждото плодородие. А над местата, в които има скрито имане, се появяват призрачни огньове. Но основният смисъл на празника си остава мисълта за човешкото здраве – една от най-големите ценности на българина във всички исторически епохи.

Редактор: Албена Безовска


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15
Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25