В новата си книга “Към Цариброд и за него” правозащитничката Зденка Тодорова издига своеобразен мост между минало и настояще, посредством преживяванията и спомените на значими за нашата история личности, за да направи тъжни констатации за състоянието на българското национално малцинство в Западните покрайнини (територията, отделена от нашите земи по силата на Ньойския договор след Първата световна война).
„Вече 30 години се въртим в омагьосан кръг и нищо не се променя към добро за сънародниците ни“, твърди Зденка Тодорова. Познавач на историята на Западните покрайнини и общественик от средите на българското малцинство в Сърбия, тя е убедена, че България все така им остава длъжник.
“Ние нямаме последователна политика към Западните покрайнини – заявява Зденка Тодорова в интервю за БНР. – Необходимо е да се направи сериозен анализ не само със съветници на министри, на президенти, на премиери. И този анализ трябва да включва какво България иска да направи за тези хора, за да не остане районът празен. Покрай предишната си книга за оброчищата обиколих стотици километри в тези райони – няма животни, няма хора, има залостени врати. По селата не можем да срещнем жив човек. И ако с подобно нещо се сблъскаме в Цариброд и Босилеград, на кого ще оставим тези земи и паметници, на кого ще бъдат те полезни, след като няма да има инвестиции, за да оцеляват хората.”
Според Зденка Тодорова българските политици се сещат за сънародниците ни зад граница само преди избори. “Това са клишета - колко са им важни тези хора”, отсича тя. И задава риторичния въпрос дали облечените във власт са дошли да питат жителите на “замрелия” в Covid епидемията Цариброд как преживяват, успяват ли да поддържат връзка с майката държава при затворените граници.
За родния си Цариброд правозащитничката казва, че след Освобождението до Ньойския договор е бил типичен възрожденски град с голям културно-просветен елит. Доказват го и героите в новата ѝ книга, тръгнали към него с различни мисии – там Иван Вазов написва първия куплет от стихотворението “Новото гробище над Сливница” и по-късно го рецитира на княз Александър Батенберг в пиротска гостилница, там писателят и основоположник на туристическото движение Алеко Константинов завежда стотина души и впоследствие описва приключението в пътеписа “Какво? Швейцария ли?”, там Петър Дънов и Петър Димков доказват лечителските си способности и вдигат войниците ни на крака.
Интервюто на Зденка Тодорова за БНР можете да чуете ТУК.
Съставил: Диана Цанкова
Международен литературен конкурс под надслов "Олтарите на българския дух" обявиха Литературен кръг "Любородец", Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и Салон за българската култура и духовност – Чикаго. Това съобщи порталът..
Промените се "усещат във въздуха", студентите върнаха надеждата, която не е имало от години и обществото трябва да стане нормално – това са посланията от трибуната "Към какво общество се стремим", която се състоя в залата на Центъра за култура в..
Преселвайки се в Бесарабия преди повече от два века, българите пренасят със себе си и част от богатата ни обредност. В новата им родина някои обичаи се видоизменят под влияние на местните традиции, други изчезват, а трети се запазват само и..