Завръщането към селото никога не е било толкова лесно у нас, както във време на криза и пандемия, като сегашното. Човек така е устроен, че освен комфорта на модерните технологии, има нужда от спокойствие и допир до земята и природата. Селото вече може да предложи всичко.

Такова място за добър живот е едно селище в Карловска област – Столетово. Забележително е не само с това, че е единственото, наречено на името на генерал от Руско-турската освободителна война – Николай Столетов, но и с провеждането на голям фолклорен фестивал в началото на лятото. Намира се между Средна Гора и Стара планина, а покрай него протича река Стряма. В землището му се отглежда пшеница, ръж, царевица, ечемик, рози, лавандула, а допреди години във всеки двор е имало много добитък.

Богатството на Столетово със сигурност са хората, тук всичко се прави в името на децата и младите. За тях е изграден детски кът, красив парк, поддържат се и залите в Културния дом. В Столетово нищо не липсва на хората. 

В голяма сграда на площада се помещават всички институции – тук е седалището на кмета, има голям салон със сцена и 238 места, библиотека и по-малки помещения за сбирките на самодейни и певчески клубове. Всичко е обновено, внимателно подредено и поддържано с дарителски средства през последните три години.

„Когато работим ръка за ръка с институциите, всичко върви бързо и добре“ – обяснява младият кмет Мирослав Колев. Самият той се е върнал от града в родното Столетово през 2018 г., за да поеме поста и да работи в полза на хората. Казва, че откакто те виждат реален резултат, никой от местните не е отказал да дарява средства в полза на общината. И успехите са видими, а сега – след година прекъсване – хората с нетърпение очакват на 26 и 27 юни да посрещнат гостите, дошли за фолклорния фестивал:

„Нека запазим нашите български традиции и фолклор“ – това е мотото на фестивала, който организираме от 13 години. Предисторията на „Столетово пее и танцува“ е свързана с мотокрос, който се провеждаше тук по инициатива на бившия кмет. Той отнемаше доста енергия, време и финансов ресурс за организация. Така през 2008 г. трябваше да честваме 80 години на нашето читалище и тогава се роди идеята да насочим внимание към местен фолклорен празник. От тогава фестивалът се утвърди и се прерасна в национален празник. Тук идват много любители на фолклорната музика, на песните и танците от региона и страната. 

В предходни години са идвали над 60 групи, както и още много индивидуални изпълнители – броят на участниците е надхвърлял дори 1000 човека. Получавали сме много похвали за добрата организация и за сцената, която предоставяме. При нас няма жури, което да поставя оценка, всеки може да се представи и да получи грамота и сувенир, като награда за това, че е бил на фестивала. Всички, които имат желание, нека ни посетят, надяваме се да се съберем в топлите летни вечери на площада в Столетово. Вероятно сега ще дойдат по-малко хора, защото все още има страх от събирания и пътуване, но и по-малко да бъдат, фестивал ще има.“

Действащо училище в Столетово няма, но тук идва ролята на местното читалище, което дори в трудна година, като 2020-а, продължило да обединява и мотивира местната общност:

„Хубавото е, че има много млади хора, а има и много деца, за които организираме специални празници на детската площадка в селото. Младежите участват с безвъзмезден труд в нашата работилничка, наречена „Подарък за теб“. Там изработиха сувенири, които се продадоха с благотворителна цел отново в полза на селото. Искам по този начин да въвлечем всеки в някаква дейност, а и да събудим интерес към самодейните състави, за да предадем нататък традицията. Старите ни занаяти също са на изчезване, имаме майстор на бъчви, който е  много търсен за участия в занаятчийски изложения, има и майстор-шивач, който винаги е готов да покаже как е изглеждало шивашкото ателие преди десетилетия.“

Модерният начин на живот неизменно навлиза в селото, но в Столетово личи уважението към миналото и традицията. С помощта на местните хора, Мирослав Колев е събрал голяма етнографска сбирка, която разказва за домашния бит и училищния живот отпреди петдесет и повече години. Мястото, отредено за музей, е в сградата на старото, но запазено училище.

Снимки: Гергана Манчева и архив