На 26 юни в зала „България“ Пламена Мангова отбелязва важна годишнина – три десетилетия на сцената. Макар отдавна да живее в Белгия, известната пианистка не пропуска всяка възможност за среща с българската публика. Споделя, че идеята за концерта е на Момчил Георгиев, доскоро програмен мениджър, а от 2021 г. – директор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.
Пламена е на сцената от ранна възраст. Изнесла е стотици концерти – солови и камерни рецитали, била е солистка на големи оркестри, под диригентската палка на водещи имена в класическата музика, завоювала е отличия на някои от най-трудните клавирни конкурси. Невъзможно е тези три десетилетия да бъдат „разказани“ с няколко думи. И все пак – кои са личностите и победите, оставили най-ярка следа?
„Разбира се, на първо място са годините на обучение, започвайки с Музикалното училище „Панайот Пипков“ в Плевен, което е дало толкова прекрасни музиканти на България и на света – известни солисти и концертмайстори. Дължа огромна благодарност и на проф. Марина Капацинская, която направи чудеса за мен като пианист и музикант. Когато бях на 14 г., тя ме представи на великия Башкиров и след това всяко лято ме придружаваше на майсторските му класове в Моцартеум – Залцбург. Последва златното време, в което бях негова студентка в консерватория „Кралица София“ в Мадрид. Той беше човек-легенда, пътеводна светлина за всички – не само за неговите ученици. Остави и наистина феноменални записи. Сред важните моменти в развитието ми също са два конкурса – „Палома О’Ший“ в Сантандер – Испания, където (едва на 18 г.), в конкуренция с 30-годишни пианисти, спечелих трета награда. Другата много важна победа за мен е второто място на конкурса „Кралица Елизабет“ в Белгия. Мисля, не е необходимо да припомням, че това е може би най-трудният конкурс в момента, с много тежки изисквания към кандидатите.“
Произведенията, които ще прозвучат на концерта в София:
„Започвайки с пиеси от Ференц Лист, точно в „сърцето“ на програмата ще изпълня една невероятна пиеса на Албена Петрович-Врачанска. Преди пандемията (в Люксембург) записахме цял диск с нейна авторска музика. Мисля, че всеки, който обича различното, оригиналното, ще хареса творбата ѝ. Ще има и произведения на Равел, Де Файя, Албенис и др. С други думи, че програмата е с доста голям акцент върху иберийската музика.“
„През ноември излиза новият ми компактдиск „Съкровени писма“, с музика от Роберт Шуман, Клара Шуман и Йоханес Брамс. Ще го представя в легендарната зала „Гаво“ (salle Gaveau) в Париж. Да отбележа в скоби, че тази зала е свързана с Дмитрий Башкиров. Именно там, през 1955 г., Маргарита Лонг лично му е връчила голямата награда от конкурса на нейно име и така започва брилянтната му световна кариера. Свирила съм в други известни зали в Париж, но на тази сцена ще съм за пръв път. Казвали са ми, че като акустика „Гаво“ е най-фееричната зала за рецитали. След това имам ангажименти и със Симфоничния оркестър на Базел, за пръв път ще гостувам в Турку – Финландия, очаквам завръщането си в Гевандхаус в Лайпциг. Само всичко да е наред и да се осъществят прекрасните ни планове.“
Снимки: sofiaphilharmonic.com, БГНЕС
Една от най-красивите, вечни песни на България е "Зайди, зайди, ясно слънце ". Счита се, че като мелодия съществува от поне пет века. У нас е популярна с текст, който се среща в сборника от народни песни и стихотворения "Нова песнопойка", съставен..
Plovdiv Jazz Fest празнува тази година своя десети рожден ден с програма с някои от най-големите имена в света на джаза. Есенното издание ще огласи втория по големина град в България - Пловдив, от 1 до 3 ноември с общо шест концерта в основната..
Етноджаз формацията “Аутентик” (Outhentic) ще представи България на започващия днес в Кайро Международен джаз фестивал. Провеждането на известния музикален форум и участието на групата се осъществява с активната подкрепа на Посолството на..
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените по инициатива на ООН още през 1999 г. Идеята е правителства,..
Акустичен поп с корени в българския фолклор – това е музиката, с която сме свикнали да свързваме дуета Димитър и Христо. Те са Димитър Атанасов и Христо..