„Благодаря на Бога за този велик подарък – моите 60 години на сцената и 80-те житейски лета, които доживях – развълнувано споделя певицата Олга Борисова. – Щастлива съм, че цял живот пея нашите неповторими, емоционални народни песни, първо – в Ансамбъла за народни песни при БНР, след това – в „Мистерията на българските гласове“. Постъпих в Ансамбъла през 1960 г., заедно с други певици. Много бързо разбрахме, че имаме гласове, но нямаме умения. Там, в БНР, станахме певици. Ненапразно и досега наричам Националното радио свой втори дом. Повече от половината ми съзнателен живот е минал в тази сграда, която толкова обичам, обичам и хората, които работят в нея.“
Олга Борисова е от района на Кюстендил – града, в който на 28 юни, точно на рождения ѝ ден е празникът, организиран от читалище „Братство“, нейни колеги, приятели и почитатели.
„Родена съм на 4 км от града, в с. Жиленци. Къщата ни вече я няма, останаха много малко близки хора, но е истина това, което казват – родната земя топли и зарежда. Нека не звучи самохвално, но в Кюстендил аз съм много обичана като певица, познават ме всички. В концерта ще вземат участие известни певци и инструменталисти, водещ е Даниел Спасов. Очаквам, знам, че ще бъде прекрасно.“
Като част от „Мистерията“, както и на други камерни състави, Олга Борисова е пяла в десетки страни на четири континента. Благодарна е за прекрасните хора, с които е имала възможност да сподели любовта си към песента. С вълнение се връща към неповторимите моменти от концертите на „Мистерията“ по времето, в което целият свят заговори за българския фолклор:„Ще ви разкажа за един от концертите ни в Ню Йорк, в голямата зала на Кенеди Център (John F. Kennedy Center for the Performing Arts). Беше препълнена, имаше правостоящи. В края на концерта тези над 5000 души стояха на крака и тропаха, викаха, аплодираха. Тогава за пръв път се разплаках на сцената. Чувствах се безкрайно горда, че съм българка. Ето и друг случай – трябваше да пеем на подвижни понтони в Женевското езеро, а на брега имаше хиляди зрители. Аплодисментите, цялата красота, фойерверките, незабравимо беше. Паметен е и концертът ни в Ерусалим, на Божи гроб. Няма да е преувеличено, ако кажа, че изнесохме уникален концерт на това свято място. В „Мистерията“ някога бяха певици, чийто стил беше еталон – Янка Рупкина, Надежда Хвойнева, Калинка Вълчева, Павлина Горчева … Няма да изброявам всички. Хората по света се дивяха на гласовете ни, на това, че пеем без микрофон. Ние буквално „издухвахме“ залите със силата на гласовете си. Аплодираха ни, не ни пускаха да си тръгнем от сцената. За успеха на българската народна песен по света заслугата е и на прекрасните ни композитори в областта на обработката и авторската песен във фолклорен стил – Филип Кутев, Кирил Стефанов, Борис Петров (първия диригент, при когото започнах в БНР), Борис Динев, Коста Колев, Христо Тодоров, по-младите – Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов и др. Някога не беше прието певиците да създават песни, но някои го правеха, аз също. Изцяло авторска например е „Майстор Манол“, която записах в БНР, по-късно преработена от Николай Кауфман за „Мистерията“ под името „Вградена невеста“. Както и „Пладнина е, братко“ – жътварска песен, с която спечелих първа награда на Радиоконкурса в Братислава. Има и други.“
През последните години певицата често е жури на различни фестивали и конкурси у нас.„Колко талантливи момичета и момчета има в България, изумена съм. Заедно с няколко певици от „Мистерията“, Даниел Спасов, Милен Иванов, обединени около фондация „Гласове на традицията“, решихме да предадем опита си на по-младите. Имаме 14 момичета с прекрасни гласове, диригент е Милен Иванов, очакваме с нетърпение втория си концерт. В младостта си все нямах време, а и много неща не знаех, но когато си по-възрастен и умъдрял, си даваш сметка за много неща. Аз сега оценявам какво велико щастие е било през целия ми живот да пея българските народни песни. Благодарна съм и се прекланям пред творческия гений на народа ни.“
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..
Разкъсана облачност
Предимно облачно