Знаменатeлен е приносът на Радка Кушлева в традиционната ни култура – тя за първи път популяризира родопската песен до всички български кътчета чрез ефира на Националното радио. Редом до песните от с. Широка лъка и с. Гела, тя първа одухотвори с великолепния си глас образци от традициите на българомохамеданите от родопския край. Преди това, поради затворения начин на живот на тези хора, песните са звучали само в тесен семеен кръг.

Родена е на 12 юли 1926 г. (отива си през 1984 г.), в Широка лъка, в род на прочути певци и гайдари. Наследява таланта на майка си Цонка Кушлева, а баба ѝ Мария Седянкова от Гела е първата ѝ учителка по родопско пеене и незаменим извор на репертоар. От дете запаметява песни, с които участва на училищни и селски тържества и събори. През 1942 г., едва на 16 г., след конкурс, пее по Радио Скопие, където два пъти седмично се изявява пред микрофона с незабравимите „Бела съм, бела юначе“, „Кадона седи в бахчона“, „Заспало е челебийче“ и др. под съпровода на „Кореняшката група“ с ръководител Карло Алиев и оркестъра на Иван Кавалджиев. Певческият импулс на младата певица не спира дотук.

С присъщия си артистичен дух, Радка поставя началото и на фамилни формации: първоначално дует със сестра ѝ Мария, който прераства в квартет „Кушлеви“ с по-малките си сестри – Анка и Стефка, за да се стигне до секстет, в който пеят и дъщерите ѝ Соня и Диди. Основен дял от репертоара им е родопски, а песните са аранжирани многогласно. Професионалното им ниво предизвиква сензация по време на европейските им турнета.