Предсрочните парламентарни избори на 11 юли вече са в историята, но коментарите за резултатите от тях все още доминират в медийното пространство. В очакване на официалното конституиране на 46-ото Народно събрание, поглеждаме към тях, под един по-различен ъгъл – анализирайки вота на сънародниците ни зад граница. По думите на социолога от агенция „Галъп“ Първан Симеонов, броят на гласувалите в чужбина е около 180 000 – съпоставим с този на парламентарния вот през април, въпреки откритите над 300 секции повече.

„Една немалка част от българите в чужбина, в момента са в България, а изглежда не са и малко онези, които не са видели смисъл да гласуват на тези избори“ – коментира в интервю за Радио България социологът.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Първан Симеонов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Според него „вотът в чужбина имаше ключово значение за крайния резултат от изборите“ и победата на партия „Има такъв народ“ на шоумена Слави Трифонов, но „не се оправдаха очакванията за вълна от гласуващи в Турция“. Съществуват няколко обяснения за това:

„С идването на нови поколения, политическият процес все повече става политически – обясни Симеонов. – Всички партии на статуквото губят гласове. ГЕРБ губи 200 000 гласа, патриотите взети заедно – от 200 000 на миналите избори през април, сега взеха 80 000. Убеден съм, че същото важи и за ДПС. Разбира се, при ГЕРБ и при ДПС, роля играе и ограничаването на някои предвидими вотове. Това обаче не отменя факта, че в самата Турция, ДПС не постигна някакъв изключителен резултат. Явно в Турция има вече избиратели, които не споделят механична привързаност към тази партия.“

Обяснение за по-ниските резултати на т.нар. системни партии зад граница, може да бъде и фактът, че поколението българи, което живее чужбина и е част от т.нар. трудова емиграция, гласува по-скоро протестно, отколкото за статуквото. Именно то нерядко е основната причина да изберат пътя навън и да не мислят за дълготрайно завръщане у нас.

Сякаш за да потвърди категоричната антисистемност на своята партия, без да дочака дори окончателните резултати от вота, лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви състава на правителството, което възнамерява да предложи за гласуване в пленарна зала. Членовете му и начинът, по който беше поднесена тази информация – от екрана на частната му телевизия, изненадаха неприятно почти всички партии, които ще бъдат част от новия парламент. Лидерите им го обвиниха в нежелание за диалог и опит за замяна на досегашния модел с твърде подобен на него. И все пак, макар и логичен, ходът победителят от изборите да поеме цялата отговорност сам, е нещо познато за българите и е по-скоро демоде, тъй като така постъпи и Бойко Борисов в началото на първия си мандат през 2009 година, смята Първан Симеонов.

Присъствието на млади хора в проектокабинета, придобили своето образование и опит в различни сфери в чужбина, е добре позната практика, използвана от правителствата в периода 2001-2009 година, но днес това дежа-вю вече уморява хората. И все пак това е добър начин за приобщаването на българите зад граница, които по думите на Симеонов, „са ни много нужни“. Търсенето на хора с подобен профил ще продължи и занапред – убеден е социологът:

„Българите, за съжаление, имаме много сериозен и дълбоко отпечатан комплекс за национална малоценност. Винаги сме свикнали да догонваме и, когато случайно успеем, не можем да повярваме. Понякога сме губещи, може би защото така се възприемаме. Този дълбок комплекс е исторически обусловен. Ние загубихме Войните за национално обединение и това оказва голяма травма, която стига дотам, че за нас, назад в годините, най-големия идеал стана успелият в чужбина българин.“