Михаил Минков е астрофотограф и графичен дизайнер, който изследва загадките на нощното небе с фотообектива. Екипът на предаването „Изотопия“ на БНР го предизвика да заснеме не посрещането на Джулай, а изпращането му. Той прие хвърлената ръкавица и пропътува стотици километри, за да снима последните мигове от емблематичния първи юли и нощното раждане на новия втори ден от месеца.
Времето му бе ограничено, а територията за действие – околностите на село Крапец и дивите северни плажове почти до границата ни с Румъния.
Въпреки че е майстор на астрофотографията и умее да разкрива само в кадър необятната красота на Млечния път, в тази задача той не успя да ни покаже звездите, защото времето не го позволи. Насред мъгла и изключително натрапчива влага, идваща към брега от морето, Мишо се впусна в среднощно приключение, за да разкрие български северни сияния от друго измерение.
„Струваше си!”, сподели фотографът на финала. Предизвикателството го извади от рутината на ежедневието, която за него – като семеен човек с две малки деца, всъщност е сладка и пълна с емоции.
Благодарение на камерата, която ползва и светлочувствителния сензор от висок клас, Михаил показва пейзажи, които човек не може да види с невъоръжено око. „Това е нещо, което не спира да ме мотивира да правя това, с което се занимавам. Ставам посред нощите, не съм доспал така или иначе с две деца. И когато отида да натисна копчето, чакам 20 секунди, за да се появи кадърът, и като видя цветовете, които по принцип с очите си не можем да видим, това е страхотна изненада. Да разкриеш нещо, което го има, но хората не могат да го видят – много е приятно!”.
Михаил опитва всеки месец да снима нови локации и така да поддържа удоволствието от астрофотографията. Признава, че Черноморският север му е любим: „Като пристигнах във Варна и тръгнах към Крапец, имах усещане на лека възбуда и удоволствие, предвкусваш миризмата на море и тези цъфнали лавандули, просто е уникално”.
Мисията да снима изпращането на Джулай има минорен фотофиниш: „За съжаление няма звезди, има доста облаци, но беше интересно, абстрактни форми, бурята определено идва!”, описа фотографът моментното настроение на морето. Той е доволен от работата си, макар че отразява тъжно и мрачно изпращане на Джулай. Все пак обича екстремното време, а резултатът от тази обич е повече от впечатляващ.
Снимки: Михаил Минков
Още произведения на Михаил Минков можете да видите ТУК и ТУК.
Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..
През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..
"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..