Западнобалканският „Мини Шенген” ще има ново име

На предстоящия Икономически форум за регионално сътрудничество в Скопие, на 28 и 29 юли, ще се подпишат 3 споразумения, съобщи президентът на Сърбия Александър Вучич, след видеоразговор с премиерите на Северна Македония и Албания Зоран Заев и Еди Рама. По едното споразумение ще се промени името на инициативата "Мини Шенген", пише blic.rs. По граничните пунктове между трите страни ще се изградят специални "бързи платна" за ускорен трафик на гражданите от региона. Третата договореност е за  взаимна подкрепа при пожари, наводнения и други бедствия, каза Вучич. Готви се и обща фитосанитарна инспекция по границите. „Ще се опитаме да се споразумеем и за други неща, ще покажем, че можем да стигнем още по-далеч“, изрази увереност Вучич.

Северна Македония е готова да се раздели с Албания по пътя към ЕС

Македонският премиер Зоран Заев заяви в интервю за „Дойче Веле“, че се надява на решение на спора с България с новото правителство в София. Ако това не стане, той пожелава късмет на Албания в продължаването сама по европейския път. Голямо е разочарованието и травмата сред гражданите, след блокадата на европейския път на Северна Македония, но страната няма да търси алтернативи, каза Заев. „Знаете, има много други интереси тук в Югоизточна Европа и на Балканите, от Русия, от Китай, от останалия свят. Но те не предлагат демократични ценности, те не предлагат европейски ценности”, казва Заев. Той е уверен, че през септември преброяването на населението в страната ще е успешно и резултатите няма да се отразят върху вече осъществените права на етносите в Северна Македония.

47 години по-късно, Кипър остава все така разделен

Международната общност отхвърли обявеното от турския президент Реджеп Ердоган отваряне на зоната Вароша в окупирания град Фамагуста в Северен Кипър. Никозия реагира остро и потърси подкрепа срещу новото посегателство над статуквото. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че този ход противоречи на Резолюции 550 и 789 на СС на ООН, които изрично призовават Вароша да се администрира от ООН. Представителят на ЕС по външната политика Жозеп Борел и Великобритания също оспориха едностранния акт. По повод 47-та годишнина от разделението на Кипър, Ердоган посети турската окупационна зона. За първи път, проявите на Ердоган бяха бойкотирани от кипърски турски политици като бившите президенти Мустафа Акънджъ и Мехмет Али Талят, които са недоволни от намесата на Анкара във вътрешните работи на турците киприоти, съобщи кореспондентът на БНР на острова Бранислава Бобанац.

ЕС отново не сближи Сърбия и Косово

Сърбия и Косово отново преговаряха в Брюксел безрезултатно. „Предложих декларация за мир в 6 точки, но те бяха отхвърлени, без да бъдат прочетени“, заяви косовският премиер Албин Курти. Прищина е изброила и други 11 точки, по които Белград блокира Косово, но те също са останали нечути, пише вестник „Koha ditore”. Косоварите категорично не приемат и възгледа на Белград за „сръбския свят“, който считат за евфемизъм на „Велика Сърбия”. „С Курти не бе възможно да се договорим за нищо. Повече от всякога съм загрижен за сигурността на сърбите в Косово“, каза Вучич,  след срещата, която е била бурна и е продължила по-малко от предвиденото, съобщи сръбската държавна телевизия РТС. Вучич е възмутен, че според косовските албанци, срещу тях е имало три сръбски геноцида - след Берлинския конгрес - 1878 г., след Балканските войни - 1913 г. и през 1999 г.

Гърция вдига цепелини срещу незаконните емигранти

Гърция направи първите стъпки към изпълнението на плана от Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex за наблюдение на границите с помощта на 2 наети от ЕС цепелина. Първият от двата летателни апарата, които се очаква да поемат дежурствата, вече е на летището в Александруполис в североизточна Гърция. Втори цепелин трябва да бъде разположен в началото на август, във военната база близо до остров Лимнос. Дирижаблите са оборудвани с модерни камери с обхват, простиращ се над 16 километра, и ще дадат представа за движенията не само по море, но и по гръцко-турската сухопътна граница, предаде БГНЕС.

Хърватия иска да постави Никола Тесла върху своите евроцентове

Хърватският премиер Андрей Пленкович обяви, че образът на физика Никола Тесла ще бъде върху монети от 50, 20 и 10 евроцента, когато Хърватия стане член на Еврозоната през 2023 г. Според Хърватската национална банка, сред другите изображения върху хърватските номинали за евромонети ще са шахматна дъска, географската карта на страната и глаголицата, съобщи държавната телевизия HRT. Националната банка на Сърбия оцени използването на профила на Тесла като „присвояване на културното и научно наследство на сръбския народ”. Спорът ще бъде поставен за решаване пред Съвета на ЕС, защото той е органът, който окончателно одобрява дизайна на евромонетите", заявяват банкерите в Белград, цитирани от агенция Tanjug .

Съставил: Иво Иванов

Снимки: ЕПА/БГНЕС, ЕС, frontex.europa.eu