Румен Бояджиев-син: Силата на изкуството е да променя хората към по-добро

Румен Бояджиев-син е композитор с многостранни творчески интереси. Написал е музиката към десетки анимационни, игрални и документални филми. Сред произведенията му са концерти и концертни пиеси за различни инструменти и симфоничен оркестър, камерна музика, детската оперета „Малката Кибритопродавачка“, както и редица заглавия от репертоара на известни български поп изпълнители - Орлин Горанов, Мариана Попова, Белослава, Камелия Тодорова, Роберта и мн. др. От 2006 г. е барабанист на легендарната група ФСБ, част от която е баща му, а през 2011 г. оркестрира част от песните на групата за проекта „ФСБ СИМФОНИ“. Има награди като изпълнител и композитор, но най-голямото си отличие получи преди около месец, в първото издание на международния конкурс Next Generation Composers Laboratory.

Председател на авторитетното жури беше американският филмов композитор Хари Грегсън-Уилямс, а творбата, която донесе на Румен първа награда е увертюрата към детската опера „Ледената кралица“. Произведението ще прозвучи за пръв път в Москва тази есен, в изпълнението на елитен руски оркестър, на церемонията по награждаване на победителите в конкурса.

Какъв е човекът, създал стъпка по стъпка тази впечатляваща биография? Каква е основната идея, обединяваща тази творческа пъстрота?

Румен Бояджиев пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Това е един идеал, който според мен все по-малко и по-малко съществува – е отговорът на Румен. – Идеалът да се прави истинско изкуство, което да достига директно до публиката и да носи в себе си послание, закодирана информация за това какви хора трябва да бъдем, какво трябва да бъде обществото ни, как да се научим да живеем заедно, да се научим да се обичаме. Силата на изкуството е именно в това – да променя хората към по-добро, да ги провокира да взимат правилни решения. Опитвам се да им говоря чрез музиката си, да внуша, че всичко, което се случва в момента е един огромен абсурд, че не е правилно да се живее така и според божиите, и според природните закони. Трябва да се върнем към себе си, към душите си, колкото и клиширано да звучи. Духовното все повече се губи, а нашето съществуване става „все по-сухо и по-сухо“. Мисля, че първото, което трябва да направим, е да се обърнем към традициите си, към страната си и любовта към родината, към Бога, да спрем да се крием един от друг. Моите цели винаги ще останат такива, колкото и наивно да звучи в днешно време.“

Освен баща му, чието име носи, в семейството на Румен всички са свързани с музика и медии. Единият му дядо му беше сред от първите говорители в БНР и БНТ, другият – известен акордеонист. Майка му Даниела Кузманова е музиколог, автор на текстове, организатор на музикални събития, баба му – вокален педагог. „Всички те са мои учители. В Музикалното училище и НМА също срещнах големи личности“ – споделя Румен.

„Имах удоволствието да съм ученик на проф. Добри Палиев, основател на българската школа по ударни инструменти и големия български композитор проф. Александър Райчев. Попаднах в много късен период от живота и на двамата, но те ме насочиха към правилния път. Благодарен съм. Продължавам да се уча и до днес. Подобно на медиците и научните изследователи, ние музикантите се учим докато сме живи. Учим се работейки, затова трябва да работим постоянно и отдадено.

От 20 години съм барабанист в оркестъра на Музикалния театър. Съвсем съзнателно избрах това място - харесвам музикално-сценичните изкуства, както и атмосферата на този театър, в който съм израснал. Баба ми по бащина линия беше вокален педагог там, слушах как работи с певците, как подготвя с тях ролите им. Приемам този жанр за не по-малко сложен от други, които се приемат за „по-сериозни“. Съвършенството в него, инструментите, с които се постигат реакциите на публиката, изразните средства – това е толкова интересно и толкова богато. Свирейки в оркестър, научавам страшно много за възможностите на инструментите. Аз не гледам фокуса отстрани, аз съм в самия фокус и разгадавам какво прави фокусникът, за да забавлява публиката. За мен винаги е по-важно каква е музиката, а не начинът, по който авторът работи, но за онези, които се интересуват, ще кажа – да, работя по „старомодния начин“ – пиша на нотен лист, а след това кописти набират текста на компютър. Така имам по-цялостен поглед върху важните детайли.“