Всички познават Хисаря като туристически град с многовековна история и  22 минерални извора, от които блика вода с доказани лечебни свойства. През всички сезони на годината тук се стичат туристи – българи и чужденци, привлечени от природните богатства на малкия град. Близостта на Средна гора и боровият лес, който буквално прави обръч около града, благоприятстват мекия климат през цялата година.

В квартал „Момина баня“ в Хисаря се усеща мирисът на бор, но тук извират и едни от най-лековитите води. Именно това съчетание на природни фактори е привлякло хората по тези места още в най-дълбока древност – праисторическо селище около минералните извори е съществувало още преди V-IV хил. пр. Хр. В близост се намират останките на внушителна римска баня, открити през 1935 г. Археолозите датират строежа към IV в. Няма как тази богата история да не е дала отражение върху бита и културата на днешните жители на курортния град.

В кв. „Момина баня“ продължават да спазват свои местни обичаи и традиции и помнят годините до 1964г., когато били самостоятелно селище, влязло в пределите на гр. Хисаря. Най-силен отличителен белег е местният фолклор, в който се откриват елементи още от времето на славяните, населявали тези земи преди идването на римляните. Днес, пазител на песните, танците и занаятите в кв. „Момина баня“ е основно читалището „Никола Йонков Вапцаров-1927 г.“. Негов дългогодишен председател е Марияна Николова-Вълкова. Самата тя не е родом от този град, но още с идването си в Хисаря била очарована от гласовете на певиците и от изкуството им да плетат дантели и да моделират фини кошнички от сламки. Поставила си е за цел да даде трибуна и популярност за таланта на самодейците. Когато не пътуват за участие в национални фолклорни събори из страната, певиците на Хисаря радват с гласа си туристите, дошли да разгледат античните римски терми в града.

Те са главен участник в програмата и на традиционния събор на кв. „Момина баня“, който се провежда всяка година на 15 август, на църковния празник Успение Богородично. Тази година празникът ще е само в Храма, заради мерките срещу пандемията. Лятната работа и срещите на певиците в читалището обаче продължават – казва Мариана Николова-Вълкова:

„Участия и изяви имаме много. Групата има записи в БНР, а от това по-важно няма, защото ще остане за поколенията. В Момина баня са запазени автентичните песни. Много пеем, предимно автентичен фолклор, ние не изпълняваме други песни. Песните не са нотирани, но вече с дигиталните средства много бързо стават записите, след като има певици сред нас, които могат да покажат как звучат в автентичен вид. Тези песни са голямото ни богатство. Различни сме дори от близките до нас населени места, имаме индивидуалност. Например нашите кукерски маски са единствени по вид в цялата община. Те не са страшни, а са много красиви и се шият от плат и мъниста.

Всичко при нас се украсява с мъниста и пайети – носиите, дантелите на забрадките, гривните за ръце – всичко се прави с много мъниста. Така се получават много красиви носии. Имаме в читалището запазени старинни облекла. Певческата ни група е създадена през 1955 г. и сега в нея има жени, които тогава са били момичета на по 12-13 години, и продължават да пеят. Правим и малки работилници за децата. Въпреки пандемията, те продължават да идват ежедневно.“

Читалището на „Момина баня“ в момента се помещава в един метален павилион, с две зали и библиотека. Там се съхраняват 5 хиляди тома литература, предимно за учениците. „Другата зала служи за детските сбирки и работилници, а има нужда от истинска читалищна сграда, където да се съхраняват старинните народни носии на самодейците, но и новите неща, които се изработват в читалищните клубове“, обяснява Мариана Николова-Вълкова:

„Идват и деца от основното училище в Хисаря. С тяхна помощ правим красивите накити, традиционни за кв. „Момина баня“. Използваме т.нар. българска техника за низане на мънистата. За един колан се използват 10-12 хил. мъниста и е много трудоемка изработката. Особено тези, които са с растителни мотиви – цветя, листа, пъпка на цвете, много труд е вложен в тях. Няма два еднакви колана, но вплитането на мъниста и пайети в нашите носии е част от традицията и тя ще продължава.“

Снимки: личен архив, Гергана Манчева, БГНЕС, Facebook/Guardianoftraditions