Проведените консултации на президента Румен Радев с парламентарно представените сили преди връчването на втория мандат за съставяне на правителство накараха някои анализатори да прогнозират, че народното събрание отново няма да успее да излъчи редовен кабинет. Според социолога Боряна Димитрова 46-ото Народно събрание няма да излъчи правителство и оттук нататък часовникът върви назад, като най-големи щети ще понесат т.нар. „партии на протеста“.

На друго мнение е Първан Симеонов, според когото възможност за съставяне на кабинет в рамките на избрания през юли парламент все още не бива да се изключва. По думите на социолога, за да се случи това в рамките на 46-то НС, президентът би трябвало да връчи третия мандат на най-малката парламентарно представена политическа сила – „Изправи се БГ! Ние Идваме!“. В интервю за БНР той обясни позицията си с факта, че това е хем ляво, хем дясно движение, освен това е малко и няма възможност да монополизира мандата. Може обаче да действа като обединител.

Румен Радев: Залогът е за третия мандат за кабинет

Няколко интервюта с българи в чужбина също показват надежда, че Народното събрание в България все пак ще успее да излъчи правителство. Сънародничката ни от Германия Маргарита Такач смята, че изход от задънената улица, в която се намира страната, трябва да търси политическата сила, която ще получи третия мандат:

„Това би било една възможност, която всички партии да припознаят и да се състави експертно правителство с някакъв времеви хоризонт, което да адресира най-важните теми на деня - съдебната реформа, образованието и здравеопазването.“

При евентуални нови избори, тя отново би участвала като член на секционна комисия в град Меминген. В изборната неделя на 11 юли, в нейната секция в Германия гласуват 239 българи. Неприятният спомен от дългото чакане изборните протоколи да бъдат приети от ЦИК кара Маргарита да припомни едно от основните искания, отправени от чужбина към новоизбраните народни представители:

„Ние силно се надявахме, тъй като най-голямата партия е избрана и с гласовете на българите в чужбина, че щеше да има обединение около улесняването на гласуването на българите в чужбина. Най-малкото да ни се даде възможност да гласуваме по пощата, след предварителна регистрация. Но изглежда, че дори за това, на този етап няма достатъчно воля.“

Любопитни изводи за случващото се у нас и промяната на обществото, откриваме в думите на Борислав Николов, установил се в Канада преди 32 години.

„България изглежда безусловно променена в две посоки – споделя той наблюденията си от родината. – Едната е драматичният ръст на строителството. От друга страна, хората изглеждат сякаш по-спокойни и ведри. В поведенчески план обаче, българите ми се струват доста променени. Това ме смайва, особено когато говорим за национална политика, национални интереси и за народни представители, призвани да защитават интересите на избирателите си и на целия български народ. Струва ми се, че хората, които се кандидатират за постове, трябва да се държат малко по-възпитано, когато излизат пред собствената, а и не само, аудитория, защото впечатлението, което правят, е поразително.“

По въпроса дали би упражнил правото си на глас при нови предсрочни избори, Николов бе непоколебим:

„Ако има нови избори, категорично няма да гласувам. Смятам за нелегитимно депутатите в едно Народно събрание до такава степен да имат разногласия помежду си, че да принуждава хората да гласуват през три месеца. Има здрав разум и той изисква от избраните да намерят начин да се сработят.“

Подобно нежелание да гласуват, вероятно изпитват и много други наши сънародници в страната, а и зад граница. В този смисъл, още по-ниската ниската избирателна активност при евентуални трети поред избори, предвещавана от анализатори, не изглежда далеч от реалността. В интервю за Радио България Калоян Буковски, финансов анализатор от Великобритания, коментира:

“Първите избори през април и юли бяха белязани от енергията на миналогодишните протести и предизборни кампании, в които се говореше за „новото“, за „промяната“. Съвсем естествено е, че изключителната енергия на хората, излъчили на два пъти многопартиен парламент, ще спадне, а стимулът им вече няма да е същия. Така че е възможно „партиите на статуквото“ да възстановят своите позиции на следващи избори. Що се отнася до кампанията, „партиите на промяната“ ще имат най-голям стимул да провеждат допълнителна такава. На изборите през юли обаче се видя, че вероятно е постигнат максимумът на електоралната мобилизация чрез послания. Те няма да се променят, но оттеглянето на вниманието на избирателите от политическия живот, е неизбежно.“

Буковски посочи, че избирателната активност зависи и от това дали предсрочните избори, ще се проведат заедно с президентските: „Президентската институция е нещо, на което обществото гледа сериозно. Това, както вече отминалия отпускарски сезон, би могло да доведе до по-висока активност.“