Ситуацията в Афганистан е сложна, а непосредствен спешен приоритет за България е евакуацията на гражданите ни от страната, заяви българският външен министър Светлан Стоев по време на извънредния Съвет „Външни работи“ на ЕС. На него бе потвърден ангажиментът на Брюксел към стабилността на Афганистан и оказване на помощ на населението на страната.
България е външна граница на ЕС и събитията в Афганистан вече предизвикват очакване за миграционен натиск. В интервю за БНР евродепутатът Елена Йончева, член на делегацията за връзки с Афганистан в ЕП, беше категорична:
„Опасността за Европа и за България от страна на Афганистан е огромна. България е първа точка и при един евентуален наплив на афганистански бежанци към Европа, за нас ще е трудно. Трябва да е ясно, че Европа не може да ни остави сами в тази ситуация. Ние не можем да бъдем наказани заради своето географско положение. Ако се стигне до най-лошия сценарий и стотици хиляди бежанци се окажат на нашата граница, трябва да сме наясно, че армията ни няма да може да ги спре ефективно.“
По думите на Йончева, България е част от ЕС и не би трябвало да поема непропорционална тежест – отговорността трябва да бъде споделена:
„Нашите власти трябва да искат конкретен ангажимент от ЕС по две точки: какви конкретни споразумения ще направи Брюксел с трети държави, за да може те да поемат част от бежанския поток от Афганистан. И второ, каква конкретна помощ ще окаже на България, при положение че има голям наплив на нашата граница, т.е. релокацията към други държави от ЕС трябва да бъде много конкретен ангажимент. Не може да се чака последният момент. Трето – нещо, което вече успяхме да свършим в Брюксел – имаме вече основен преговарящ по тази тема, Агенция по убежищата. Тя просто трябва да започне да работи ефективно и ми се струва, че това ще се случи. В конкретния случай с Афганистан това означава, че според капацитета на тази агенция документите на афганистанските бежанци вече могат да бъдат разгледани в трети държави, а не на външните граници на ЕС, каквато е България.“
„Българската държава реагира адекватно на случващото се в Афганистан”, заяви пред БНР Стефан Тафров, заместник-председател на парламентарната комисия по външна политика, дипломат, бивш постоянен представител в Съвета за сигурност към ООН.
„На първо място е грижата за нашите сънародници в Афганистан, за репатрирането им. Също така има грижа от наша страна за афганистанците, които са работили за България през всички години на наше присъствие там. Ние също им дължим помощ”, обясни Тафров.
Някои политически сили в България вече заговориха за тежък миграционен натиск. Според външния министър Светлан Стоев още не може да се говори за такъв. Служебното правителство обаче има готовност да изпрати 1000 войници към границите. Патриотичната извънпарламентарна партия ВМРО поиска доброволни отряди да подпомагат граничните власти.
„Миграционният натиск е вероятен, но все още не е факт – коментира Стефан Тафров. – Разбира се, трябва да вземем мерки да го ограничим. Щастие в нещастието е че специализираните агенции на ООН, като Върховният комисариат на бежанците, Световната продоволствена програма и т.н. са непокътнати в Афганистан. Изглежда талибаните не посягат към тях и това е естественият канал, по който може да се окаже помощ на афганистанците, така че те да не бягат от страната."
Не трябва да се спекулира прекалено с мигрантската вълна, заяви пред БНР Николай Младенов, доскоро специален координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес.
„Според мен това, което трябва да се направи е ЕС, НАТО, всички съседи на Афганистан дори, ясно и категорично да заявят, че няма да допуснат връщане към мракобесието, което талибанското управление на страната беше предизвикало. Това означава не само изявления на министри, а и много ясни мониторингови механизми на място.“
Очаква се между 300 хиляди и 5 млн. афганистанци да напуснат страната. Готова ли е Европа да поеме нова мощна мигрантска вълна?
„Мисля, че всички трябва да са научили много внимателно уроците от предишната мигрантска вълна и институциите в цяла Европа да бъдат подготвени за подобен риск. Но не трябва в момента да се спекулира с такава опасност, защото дали това ще се случи или не, зависи от много фактори, които все още са и под контрола на Запада, на нашите съюзници и партньори – посочва Младенов. – Усилията оттук нататък трябва да бъдат насочени не към това да се предизвиква страх от такава вълна, а да се предотврати всеки опит на талибаните да върнат мракобесието, на което бяха способни преди в Афганистан. Ако условията бъдат ясно поставени, и ако наистина талибаните искат международната легитимност, за която твърдят че желаят да получат, тогава може да няма такава вълна и да не видим такива притеснения в Европа и другите страни в региона.“
Интервюта: Ирина Недева и Даниела Големинова, БНР-„Хоризонт“
Съставил: Елена Каркаланова
Снимки: БГНЕС
Спорове в Хърватия около изпращането на военни в мисията на НАТО в подкрепа на Украйна Заместник генералният секретар на НАТО Борис Руге посети Хърватия, за да обясни на местните депутати за мисията на Алианса в подкрепа на Украйна,..
Шуменското село Коньовец отбелязва 160 години от основаването на най-стария конезавод в България. Честванията в стопанството започват на 1 ноември, където представители на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие" ще..
В петък, 1 ноември, сутринта на места в котловините и низините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще са от 5° до 10°, в София – 6°. През деня ще е слънчево с разкъсана облачност. Максималните температури ще достигат 17° – 22°, в..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
Новата работна седмица започваме разнообразно и с надежда за по-успешна, развита и светла „България днес“. Ще поговорим..
Във вторник , 5 ноември, минималните температури ще са между минус 3° и 2°, в София - около минус 1°. През деня ще е слънчево, със слаб до умерен..