Знаете ли, че в момента 35 държави от целия свят, в това число и България, разработват изкуствено слънце на Земята? И не, не става въпрос за голямо кълбо, което излъчва топлина, а опит да се създаде устойчив ядрен синтез, чрез който да се добива електроенергия в неограничени количества. Проектът се нарича ITER- International Thermonuclear Experimental Reactor (съкращението означава път на латински) и води началото си от края на 2007 година. В него участват държави от ЕС, Русия, Китай, Индия, Япония, САЩ и Република Корея. Според ръководителя на проекта проф. Бернар Биго ITER въплъщава амбицията на физици и инженери да възпроизведат получаването на енергия, така както се случва на Слънцето т.е. да се постигне управляем ядрен синтез.
Това е едно от най-амбициозните енергийни начинания в света, тъй като ядреният синтез не се случва на Земята в естествени условия. В момента по проекта се строи високотехнологично съоръжение на терен от 180 хектара в Кадараш, Франция, където вече съществува голям център за развитие на ядрените технологии.
Пускът на строящия се реактор е предвиден за края на 2025 година, но той ще бъде все още част от научната и проучвателна работа по проекта. Всички резултати от проучванията след това ще бъдат използвани за построяването и използването на демонстративен реактор, който реално да произвежда енергия. По план това трябва да се случи около 2040-та година.
ITER е пътят на човечеството към създаване на нови зелени енергийни източници, които в бъдеще ще могат да се използват като неизчерпаеми на Земята и в Космоса, коментира проф. Димитър Тонев, зам. директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.
Към момента общо четирима български учени работят по проекта. Сред тях от самото начало на създаването на ITER е и инж. д-р Анна Енчева, която ръководи екипа, отговорен за магнитите, или бобини от медни проводници, които се намират в самия реактор. Тя е категорична в безопасността на бъдещия реактор, като по думите й той няма да има нищо общо с остарелия модел ядрени централи, които човечеството познава.
„За обществеността всяко нещо, което е свързано с ядрена енергия, без значение под каква форма, е притеснително. Но това, което представлява ITER няма нищо общо с традиционните ядрени централи, които се базират на основата на разпада на ядрото, при което се отделя голямо количество енергия и при този процес имаме верижна реакция, която трудно се контролира. Също така радиоактивността в този остарял модел е много голяма при евентуални аварии, както вече сме видели в Чернобил и Фукушима. В нашия случай има много малка радиоактивност и това идва от голямата сложност да се поддържа самият процес. Процесът на синтез в нашите разработки се поддържа при много висока температура, която е около десет пъти по-висока от тази, която е в ядрото на слънцето или около 150 милиона градуса. А също при определена магнитна сила, която се създава от големи магнитни бобини и също така при наличието на определена плътност на веществото, което е вътре и се нарича плазма. Ако някой от тези компоненти не е в необходимата норма, реакцията просто се разпада, без да се получава никакво радиоактивно замърсяване или катастрофи, каквито историята ни познава“ – уточнява д-р Енчева.
Ако вече ви е станало любопитно до 23 август може да тръгнете по следите на „изкуственото Слънце на Земята“ на Моста на влюбените до НДК в София. Там чрез големи фотографии се разкрива мащабът на научния проект. Изложбата е дело на професионалния фотограф Робер Арно и включва 30 изображения от изграждането на експерименталния термоядрен реактор в Кадараш. Организатор на експозицията „Слънце на Земята“ в България е Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН
Съставил: Весела Кръстева / по интервю на Божидар Янев, БНР-Радио София/
Снимки: ITER Organization, inrne.bas.bg
Националният исторически музей отбелязва 130-ата годишнина от рождението на цар Борис ІІІ с експозицията "Цар Борис ІІІ. Личност и държавник". Вцентралното фоайе на музея в хронологичен ред са представени значими за българската история..
Семинар на тема "Науката в Антарктида - България и Испания в Антарктида" ще се проведе днес, 3 октомври, в зала "Яйцето" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От Българския антарктически институт съобщават, че целта на събитието е..
Запазва се висок интересът на гръцките младежи да се обучават във Военноморското училище във Варна. В момента 350 младежи от южната ни съседка се обучават по морски специалности във Варна, съобщи за БНР Варна зам.-ректорът по чуждоезиково..
В "България днес" на 3 октомври отбелязваме двайсетата годишнина на Българския университет в Тараклия, открит на 1 октомври 2004 г...
В „България днес“ на 4 октомври разказваме за конфликта в Близкия Изток през погледа на българката Весела Райчинова, която живее в близост до епицентъра...
В петък , 4 октомври, минималните температури ще са между 10 и 15°, в София 13°. Максималните ще достигат от 26 до 31°, в столицата ще е 28°. През..