По повод Деня на Съединението, 6 септември, Националният военноисторически музей предлага една историческа разходка 136 години назад с изложбата „София – столица на обединена България“. Специална карта представя 12 локации в столичния град, свързани с историческите събития от онова време.
Без да омаловажава ролята на Пловдив като център на Съединението, изложбата разглежда София като ключова сцена за решенията и действията, които правят възможна мечтата за обединение. Каква е ролята на военните в обединителния акт, как българите се борят за каузата пред тогавашна Европа и какви дипломатически совалки са предприети? Каква е ролята на София в обединителния процес и как градът се променя, след като става столица на единена България? Отговорите се съдържат в експозицията, която представя знакови експонати сред които знамето, което войниците на майор Данаил Николаев целуват, преди да превземат конака в Пловдив на 6 септември 1885г., хладно и огнестрелно оръжие, формени и доброволчески знамена на участниците в Съединението и Сръбско-българската война, лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и др.
Историческият разказ е обогатен с анимации, които илюстрират фактите, спомени на съвременници на събитията и тъч-скрийн приложение, което представя ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.
В празничния ден музеят ще посреща посетители в обичайното си работно време – от 10 до 18 часа.
Съставил: Елена Каркаланова
В многовековната ни църковна традиция миряните винаги са посрещали новия свещенослужител или владика с възгласи "Достоен". Така те показват уважението си, с надеждата той мъдро да води паството към духовно спасение. Не така обаче беше посрещнат от..
При разкопки на мястото на новата автогара в черноморския град Созопол бе открит манастир от XI век, който е функционирал до края на XIII век. Предполага се, че обектът е бил унищожен от пожар, за което свидетелстват пластовете от въглении..
" Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени (да пишат) славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ..