За първи път българите ще гласуват за трети пореден нов парламент в рамките на 1 година. Това се налага след като 45-тия и 46-тия състав на Народното събрание не успяха да излъчат редовно правителство. Неспособността на досегашните политически формации, заели позиция по условната ос „партии на протеста“ и „партии на статуквото“, да сформират управленска коалиция породи създаването на нов политически играч. Формацията около бившите служебни министри на финансите и на икономиката Асен Василев и Кирил Петков отива на изборите на 14 ноември със заявката, че те са готови да поемат тежкия кръст и ще сформират в новото Народно събрание коалиционно правителство на промяната.
Остава неясно дали поредната партия на „спасителите“ в българската политика ще се окаже само проект и след изпълнението на своята мисия ще свие знамената или наистина крои дългосрочни планове. Говоренето за „промяна“ е обичайно за всеки политически прощъпулник, но не разкрива дали харвардските възпитаници ще водят лява или дясна политика. Със сигурност ще заложат на изпитания популизъм, като по думите на Кирил Петков те „вярват на десни инструменти, с които да постигат леви цели“. В посока на левия популизъм новата формация ще се опита да привлече огорчените гласове от БСП и коалицията „Изправи се БГ – Ние идваме“. Като бивш съосновател на „Да, България“ Кирил Петков очаква да дръпне гласове и от „Демократична България“, а защо не и разочарованите от народняшките центристки партии като „Има такъв народ“ и ГЕРБ. Но това са само хипотези, отговорите на които ще научим на 14 ноември.
Показателно е, че така наречените „партии на протеста“ демонстрират склонност да водят диалог с новата политическа сила. „Има такъв народ“ не се притеснява от появата на нов политически субект, заяви зам.-председателят на партията Филип Станев. Твърде рано е да се говори за партньорство, но появата на нов политически субект е положително, защото предлага „нещо различно от статуквото“, каза Станев.
„Ние няма от какво да се притесняваме. Ако се появят други политически проекти, които работят в същата посока – да разширяват периферията от избиратели, подкрепящи нашите каузи, това може да бъде само добра новина за нас“, заяви съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.
„По никакъв начин не се притесняваме от такъв проект. За нас това е опит на Румен Радев да разчисти терена от провалилите се партии на протеста и да ги замени с една нова формация, която евентуално да се опита да свърши това, което те не успяха“, коментира Тома Биков от ГЕРБ.
По повод ролята на президентството зад новия политически субект лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ каза: „Все още сме парламентарна република. Плурализмът е защитен от Конституцията и от Закона за политическите партии“.
Единствено от БСП засега, неофициално, се оплакаха, че в провинцията има опити да привлекат техни структури и кадри към новата формация.
Снимки: Ани Петрова, БГНЕС
Посолството на Франция и Френският институт в България, в партньорство с Френския полярен институт "Пол-Емил Виктор", Българския антарктически институт, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Българската национална телевизия организират..
След отчитането на всички секционни протоколи избирателна активност напарламентарните избори от 27 октомври е 38,94%, съобщиха от Централната избирателна комисия (ЦИК). Числото може да се промени след повторното преброяване. При 100%..
Институтът по аграрна икономика организира на 29 и 30 октомври международна научна конференция на тема „Устойчиво земеделие и селските райони в контекста на климатичните промени“. Акценти във форума в софийския Хотел Експо ще са пазарната..
21 гласа не достигнаха на партия "Величие" за влизане в новия парламент. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица..
Спорове в Хърватия около изпращането на военни в мисията на НАТО в подкрепа на Украйна Заместник генералният секретар на НАТО Борис..
В брой 24 на предаването говорим за (не)познатите съвременни български будители зад граница: С България в сърцето и в далечна Аржентина –..