Здраво стъпили с каменните си нозе, но с извисена над стелещите се води снага, каменните мостове в Родопите другаруват с времето. А то, щом се умори да смята мигове и вечности, присяда върху някой скален къс и слуша истории сред шумоленето на тъмната река срещу дар на вечен живот.
Макар често да наричат мостовете в Родопите „римски“, те най-вероятно са построени през Средновековието, когато пътят за Гюмюрджина (сега Комотини, Северна Гърция) и Беломорието е минавал през река Арда и притоците ѝ, отбелязва Иван Балкански в книгата си „Стари мостове в Кърджалийски окръг“. Днес със задачата да разрови тайната на тяхното достолепие и устойчивост през времето се е заело сдружение „Мещра“, което в края на месеца ще проведе теренно проучване в планината. Река Арда е основният център, по който са построени по-мащабните мостове.
За една от емблемите на Родопите е провъзгласен Дяволският мост над река Арда – трисводест, с дължина 66 м, широчина 3,4 м и височина 12 м. Той е издигнат през XVI век, по заповед на султан Селим I, а градежът му е обгърнат с легенди. Според една от тях, негов създател бил майстор Димитър от Неделино, който се съгласил да построи мост над бурната река, макар всеки преди него да се провалял. Поверията нашепват, че Дяволът му обещал тайна, чрез която да го съгради за 40 дни и творението му да остане вечно. За съжаление, майсторът не успял да се порадва на великолепния плод на своите ръце, тъй като скоро починал. Друго предание гласи, че от Дяволския мост може да видиш лика на сатаната, ако се вгледаш във водите на реката между 11:00 и 12:00 ч., когато мостът и отражението му образуват кръг. А на един от камъните да различиш отпечатък от стъпката на дявола.
Съставил: Диана Цанкова по интервю на програма „Хр. Ботев“ на БНР с арх. Иван Колев
Снимки: архив, Сдружение Мещра
На 15 май възпоменаваме преподобни Пахомий Велики и преподобни Ахилий, епископ Лариски . Свети Пахомий Велики, заедно с Антоний Велики, Макарий Велики и Евтимий Велики е стълб на отшелничеството и основател на монашеския общежитиен..
През 2025 г. България отбелязва 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, която предшества кирилицата . По този повод Националната библиотека организира специални ателиета "Аз пиша на глаголица", в които деца от I до IV..
На 14 май тази година се пада Преполовение – подвижен празник, който Църквата отбелязва в средата на периода между Пасха и Петдесетница, в срядата преди Неделя на Самарянката . Възпоменава се онзи момент в живота на..
На 19 май почитаме свети свещеномъченик Патрикий, епископ Пруски (Брусенски) и свети мъченик Калут Египтянин. Свети Патрикий живял през I..
На 20 май Църквата почита свети мъченик Талалей – 18-годишен, родом от Ливан, обучен за лекар. По време на гоненията на християните в Ливан..