Проучване на Швейцарския институт за развитие на мениджмънта отрежда на България незавидното 53 място от 64 държави, по отношение на нейния просперитет. Това е спад с 5 позиции спрямо изминалите три години, когато страната ни се намираше на 48 място. Като слаби места, определили настоящата позиция, докладът отчита политическата нестабилност, ниското ниво на ваксинация на населението, ограничените ресурси и възможности за използване на електронното правителство, високите енергийни разходи за бизнеса и постоянния проблем с корупцията. Престижната класация изследва още конкурентоспособността на една държава, заедно с нейната финансова обезпеченост за инвестиции в науката и готовността ѝ да прилага и да се възползва от интелигентни технологии в ежедневието.
Каква следва да бъде реакцията на българските власти? Отговор на този въпрос потърси колегата Нина Цанева в интервю с бившия служебен министър на икономиката Кирил Петков. Според него възможностите България да подобри своя имидж и да привлече отново интереса на чуждестранните инвеститори не са изчерпани:
„Като държава, ние трябва да кажем, че имаме уникална структура на икономиката. В нея процент и половина от българските фирми, са успели да качат продуктивността си над средноевропейската. Полезно е да разберем как са го постигнали. Освен това трябва да се опитаме да премахнем част от административната тежест върху бизнеса. Като махнем корупцията, вярваме, че част от нея ще изчезне – убеден е Петков. – Трябва да привлечем и конкурентноспособни компании у нас, но това ще се случи след като обещаем, че няма да има корупционен риск за тях.“
Бившият министър на икономиката даде като пример за подобна инвестиция завода за електромобили, който предстои да заработи в Ловеч.
„Моделът, по който ги привлякохме у нас, може да стане системен. Така ще привличаме инвестиции, които се базират на техните клиенти и доставчици в България.“
На този етап обаче прогнозите за развитието на българската икономика са трудни, сочи последният тримесечен анализ на УниКредит Груп. Експертите на финансовата институция посочват като причина пpoвaла нa вaĸcинaциoннaтa ĸaмпaния в страната ни, липcaтa нa изпpaтeн и oдoбpeн oт Бpюĸceл Πлaн зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт и peзĸия cпaд в пyбличнитe инвecтиции. Очакванията са бpyтният вътpeшeн пpoдyĸт (БBΠ) нa Бългapия тaзи гoдинa да нapacнe c 4.1% вмecтo c 4.4%, a дoгoдинa – c 3.9% вмecтo c 4.1%. Удap пo pъcтa нa иĸoнoмиĸaтa щe нaнece и cвивaнeтo нa пyбличнитe инвecтиции, чиeтo нивo ĸъм мoмeнтa e нa нaй-ниcĸoтo нивo oт двe дeceтилeтия нacaм, пocoчвaт иĸoнoмиcтитe, цитирани от сайта economic.bg.
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на "БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15 г., но намеренията за всяване на разделение..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..