Цените на храните, услугите, горивата растат с изпреварващ темп спрямо повишението на работната заплата, показва експресно проучване на КНСБ. От началото на годината природният газ е поскъпнал със 158%, увеличението на тока е с 4,4% и на парното с 16,1%, докато при храните най-драстично е скочила цената на олиото - с 43%, и вероятно до края на годината ще купуваме килограм хляб за 2 лв. Очаква ли ни нова Жанвиденова зима, се питат потребителите, които все повече свиват разходите си, за да се подготвят за ценовия шок.

Тенденцията за повишаването на цените ще продължи и в следващите пет месеца, убеден е икономистът и финансист Румен Гълъбинов. Не можем да останем изолирани от световните процеси, но има ходове, които държавата може да предприеме в тази обстановка.

„Увеличението на цените изглежда безалтернативно, затова трябва да гледаме към увеличение на доходите, за да има поне частично компенсиране – продължава Румен Гълъбинов. – Необходимо е държавата да вземе по-активна роля и като енергийни компенсации за гражданите, и като енергийни субсидии за фирмите, заплашени да фалират и да увеличат безработицата. Естествено е държавата да помисли с бюджета за следващата година и за увеличение на минималната работна заплата, за продължаващо увеличение и преизчисляване на пенсията, за социалните плащания. Винаги аргументът трябва да бъде, че се защитават правата на потребителите в една необичайна ситуация, протичаща проинфлационно с тези увеличени цени.“

Според Богомил Николов, председател на асоциацията „Активни потребители“, поставянето на ценови тавани ще създаде спекула, затова по-добрият вариант е социално подпомагане на хората с най-ниски доходи. Намаляването на ДДС за основните храни също е възможна мярка, но не и чрез опорочаването й, по думите му, както се е случило през м.г. в ресторантите. Тогава намалената от 20 на 9 процента ставка обхващаше и алкохолните напитки, освен това не се приложи по цялата верига на снабдяването и в крайна сметка потребителите не усетиха никакво намаляване на цените, а разликата от 11% отиде в джоба на ресторантьорите.

„Преди години, когато имаше подобна криза, масово започна да се влага рапично олио в слънчогледовото – предупреждава Богомил Николов за опасността на пазара да се появят стоки с по-ниско качество в стремежа на производителите на удържат цените. – При колбасите рискът е от завишено водно съдържание, докато поне при сиренето, където има нови по-затегнати изисквания, се надяваме контролът да бъде на ниво. Трябва да внимаваме и с покупките по интернет, защото ще се появят множество атрактивни оферти – цените може да са резултат от ниско качество или продуктите да са фалшиви. Хората трябва да знаят също, че в 14-дневен срок имат правото да върнат стоката без обяснения.“

Мариана Кукушева, председател на Националния съюз на хлебарите и сладкарите, вижда две основни мерки за овладяване на инфлацията – въвеждане на 9% ДДС върху основните храни и съкращаване на държавния апарат.

„В него са заети около 1 млн. души – това са хора, които не плащат преки и косвени данъци, а от другата страна стоят 1,2 млн. души в бизнеса заедно със сезонните работници, които трябва да издържат цялото останало население – обяснява тя. – Според доклад на бившия финансов министър Асен Василев между 30 и 40 процента от заетите в публичния сектор не знаят за какво са там и не изпълняват конкретни трудови задължения.“

Ако не се предприемат бързи мерки, ще последват фалити и сериозно буксуване на икономиката, смята Мариана Кукушева. Що се отнася до цената на хляба, тя отдавна не зависи от производителите, а от търговските вериги, уточнява тя.

Съставил: Диана Цанкова /по интервюта на БНР Видин и БНР Пловдив/