„Не съм срещала друг човек, който толкова да милее и толкова посветено да събира и съхранява исторически факти за българските музиканти в чужбина“ – споделя Столина, дъщеря на Божидар Добрев. Вероятно всеки, който познаваше този необикновен човек, би казал същото. Още преди ерата на интернет и дигиталните технологии, Божидар беше гост в програмите на Радио България със своите разкази за наши сънародници, станали част от културната история на Европа, където той живееше от 1987 г.
Роден е във Варна, там завършва Музикалното училище с виола, продължава в НМА – Инструментален и Теоретико-композиторски факултет. В камерния оркестър „Българска музикална младеж“ свири от самото му основаване, около година е част от квартет „Еолина“, а благодарение на работата си в оркестъра на Софийската опера, получава софийско жителство и правото да живее със семейството си в столицата.
Пет години преди да се установи в Германия, работи в оркестър „Симфониета“ на БНР. Паралелно с това, всяко лято в периода 1981 – 1986 г., участва в летните курсове за диригенти на „Академия Киджиана“ в Сиена, Италия като водач на виоловата група. В началото на 1987 г. започва работа като водач на виолите в Симфоничния оркестър на гр. Хоф, Германия. Година по-късно е втора виола-соло (помощник-водач) на виоловата група във Филхармонията на Вюртемберг, Ройтлинген. С този оркестър участва в десетки турнета из цяла Европа и Япония, както и в записите на над 100 компактдиска с различни диригенти и солисти. Свири в струнен квартет „Хьолдерлин“, с който осъществява записи на музика на Моцарт, Дворжак и Сметана, както и над 100 концерта в Германия, Австрия, Франция, Швейцария. Десетилетия преподава в Музикалното училище в град Енинген ~ Баден Вюртемберг.
„Още от ученическите си години съм го запомнила с това, че всяка свободна минута прекарваше в различни архиви – разказва Столина Добрева. – След 1987 г. работеше в Германия, а отпуските в България отново запълваше с пътувания из страната за издирване на информация. В началото за мен това беше нещо непонятно, но постепенно той успя да ми предаде своята любов към българската музика и нейното минало. Така се насочих към историческите аспекти на моята специалност – класическата китара в България, темата на докторската ми дисертация.“
В годините на икономическа и политическа криза в България, Божидар Добрев решава да продължи, независимо от трудностите.
„Всичко започна от създаването на едно издателство, базирано в България и появата на списание „Български музикални хроники“, просъществувало няколко години – продължава Столина. – Като резултат от проучванията на баща ми в много библиотеки в Европа и контактите му с музиканти, живеещи в чужбина, се родиха сборници, каталози с произведения на различни композитори, книги, които са неговото най-сериозно наследство. Те съдържат непознати и безкрайно интересни факти от българската музикална история. Често пътуваше с оркестъра, изнасяха концерти в Швейцария, Холандия, Белгия и др. По време на тези турнета винаги е успявал да открие библиотека и да провери има ли в нея информация за български музиканти. Често пребиваваше в Прага, където имаме роднини. Понякога ходеше специално, за да събира материали. Резултатът е книгата за композитора Васил Божинов „Българинът от Прага“ (2011 г.). Знам, че работеше и с архиви в родния си град, има много публикации, посветени на музикалното минало на Варна. Пътуваше и до Русе, а Народната библиотека в София беше негов втори дом.“
Сред най-същественото, което Божидар Добрев остави, е „Именник на композитори от България“, излязъл преди 20 години, в който се съдържа базисна информация за около 400 творци, както и „Композитори от България в чужбина“ – може би единствения по рода си подобен справочник.
„Последното, което издаде и което трябваше да представим на 70-годишнината му, но не успяхме да подготвим навреме, беше книгата „Страници от миналото на българската музикална култура“, където са събрани интересни статии – например за концерт на Виенската филхармония с творби на Панчо Владигеров и Хераклит Несторов през 1921 г. и много други. От позицията на сегашната си възраст, мога да кажа, че не познавам друг, който така посветено да изследва дейността и приноса на българските музиканти, особено за онези, които са работили в чужбина и у нас малко се знае за тяхната дейност.“
Снимки: личен архивЕдно от най-големите музикални събития на 2024 г. предстои тази вечер в най-голямата столична зала "Арена" - концерт на Лили Иванова. 15 000 са зрителите, които ще видят легендата на българската поп музика на живо в залата, а още много пъти по..
В най-вълшебното време от годината се обръщаме към приказни герои и сюжети с първия български коледен мюзикъл "Батко Коледа". Интересът към него е толкова голям, че поради бързо разпродаване на билетите за първата дата се налага насрочване на още..
Вълшебството на Коледа ще донесе Вокална група "Радиодеца" на своето Коледно матине на 14 декември, събота, от 11 ч. в Първо студио на БНР. Под диригентството на Илина Тодорова ще прозвучат любими коледни детски песни. Водеща ще бъде..