В деня, когато Българската православна църква почита паметта на небесния покровител на България св. Иван Рилски Чудотворец, лекарите в страната ни отбелязват своя празник. Той се чества от 25 години насам, по инициатива на Българския лекарски съюз (БЛС), който през 1995 г. избира светията за покровител на медиците. Според преданието, най-таченият български светец е помагал, с Божията помощ и горещите си молитви, на много болни да възвърнат здравето си както приживе, така и след смъртта си. Това е и причината българските лекари да го изберат за свой закрилник.
Предполага се, че Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, край днешния град Дупница (Югозападна България). Преди да постъпи в манастира „Св. Димитрий” във Влахина планина, той се подвизавал като пастир. В Светата обител получил духовното си образование и приел монашеството, след което се отдал на отшелничеството в молитви, пост и лишения. Обикалял е много места из българските земи, докато се установил в Рилската пустиня – така някога наричали Рила планина, която била пуста и обитавана само от диви зверове. Там отшелникът останал до края на живота си, където с няколко последователи основал едноименния манастир – превърнал се в средище на българската духовност и просвета.
Днес, Рилската света обител е най-големият ставропигиален манастир в България (под пряка юрисдикция на Светия синод – бел.ред.). Затова и празникът на св. Иван Рилски се отбелязва най-тържествено и във всички храмове в страната.
Счита се още, че най-известният български светец и горещ застъпник пред Бога на българския народ е патрон и на българските будители. Затова на 19 октомври редица учебни заведения, носещи името му, отбелязват празника. Сред тях са Софийската духовна семинария, както и Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“.
По традиция на днешната дата се връчва и отличието „Лекар на годината”. Както и предходната година, белязана от пандемията от коронавирус, на преден план изпъква саможертвата на българските медици, работещи на първа линия в борбата с вируса.
Съставила: Дарина Григорова
Снимки: БГНЕС и архив
Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г. е предадена за вътрешна експлоатация железопътната линия Цариброд – София – Вакарел. Съвсем..
В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска банкнота – двайсетолевка със сериен номер 000001. О тпечатана е на 1 август 1885 г. в..
В църковния календар на православната ни църква 1 август е познат като празник на "Произхождение (изнасяне) на св. Кръст", заради извършваното в този ден шествие с Кръста Господен . Заради болести, които доста често върлували през август,..
Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г...
В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска..
В църковния календар на православната ни църква 1 август е познат като празник на "Произхождение (изнасяне) на св. Кръст", заради извършваното в..