Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

След дълго затишие в село Бусинци отново се завъртя грънчарското колело

Някога в селото имало над 300 колела, но преди 10-на години и последният майстор си отива от този свят

Стефка Бонева и нейните съмишленици искат да да възродят блясъка на бусинската керамика
Снимка: „Жълтата къща“

Бусинци вече не е само географско понятие на картата на България. Малкото село, разположено сред красивите хълмове на историко-географската област Знеполе, посреща все повече хора, заради възможността да се запознаят с една забравена традиция, която отново оживява пред очите им. За целта те се отбиват в „Жълтата къща“, където се намира „Бусинската сръчкотилница“ на Стефка Бонева. Тук всеки може да седне на грънчарското колело, за да усети топлината на глината и да се опита собственоръчно да създаде свое творение. Но не какво да е, а по правилата на бусинската школа и под наставлението на опитен майстор. Бусинските грънци се отличават със земните си тонове – зелено, ярко жълто, бяло, черно. Те са предназначени за почти всяка част от ежедневието – тръби, казани за ракия, съдове, стомни, подници... По тях откриваме житни класове, слънца или спирали, драконови или змейски глави и пр.. „Това е най-старата ни керамична школа. За съжаление тази традиция отмира“ – казва Стефка Бонева, чийто предци са от Бусинци.

„През последните години започнах да прекарвам все повече време в селото и виждам как малко по малко то затихва, особено след като си отиде и последният ни майстор. С децата ми сме намирали късчета от стари грънци, тъй като тук почти всяка къща е имала колело и майстор. И дори на улицата сме попадали на парчета от глинени съдове! Излизат прекрасни слънчеви цветове и едни шарки, които те пленяват. Така се роди идеята да създадем нашата „Сръчкотилница““,  казва Стефка.

За целта тя закупува красива старинна къща с изтърбушен покрив, но пък с голям оджак (огнище), тъй като някога е била работилница на местен грънчар. Реставрацията й отнема две години! Междувременно Стефка продължава задълбочено да проучва бусинската школа, посещава музеи, чете литература, среща се с майстори грънчари от цялата страна. Много хора започват да изпращат автентични бусински грънци от техните колекции. „Имам късмета да работя с хора, които, като мен, са запалени да върнат този замиращ занаят“ – споделя Стефка.  И добавя, че малко по малко, заедно със съмишлениците си, успяват да сглобят един избледнял пъзел. За целта те издирват всички възможни описани видове грънци, снимат ги детайлно и изработват техни реплики с идеята да предадат това изкуство на идните поколения. И не само.

В Сръчкотилницата всеки може да се опита да извае собственоръчно глинен съд
В селото има Музей на бусинската керамика, който представя изработени преди повече от 40 години автентични грънци. След като го посети, (за жалост той в повечето време е затворен), човек може да се отбие и в „Сръчкотилницата“ на Стефка, за да си направи сам нещо от глина или да си купи красива бусинска стомна или чиния.

„Една част от къщата е превърната в магазин и галерия. Там са изложени неща на наши автори. Всички съдове се правят на крачно колело така, както са били точени през вековете. Не използваме калъпи. Затова при нас изделията са в ограничени бройки“ – обяснява Стефка.

В момента дворът на „Жълтата къща“ се преустройва в детски образователен център под наслов „По пътя на глината“. В него малчуганите ще опознаят тънкостите на старинния бусински занаят и ще творят на воля. Не случайно „Бусинската сръчкотилница“ е номинирана за участие в тазгодишния конкурс „Пазители на традицията“, който подкрепя съхраняването на българския бит, култура и обичаи.

Снимки: „Жълтата къща“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50