Тя е българка, но живее в Чехия още от 90-те години на миналия век. Не е емигрирала, а просто криволиците на съдба й се преплитат с водовъртежа на обществено-политическите промени, настъпили по това време в България. И така, без да планира живот зад граница, Лидия Гълъбова е принудена да замине, притисната от несигурния живот и липсата на постоянна работа. Заминава за красивата Прага, но и там дълго време продължава да сънува трудностите в работата и борбата за справедливост, които е загърбила в България. Повече от 20 години в странство, Лидия Гълъбова не спира да мисли за старата къща и за близките си, които я карат да се връща все по-често в родината. В зряла възраст започва да пише стихове и проза, изпълнени с емоция, носталгия и спомени за детството, за първата любов и всичко останало тук и отдавна изгубено. Лидия Гълъбова сега отново е в България, за да представи последната си поетична книга, в която тъгата сякаш се усилва, причинена от загубата, която й нанася пандемията. „Заглавието е красноречиво – „Сглобяване на слънцето“ – то е метафора на душата, на живота.  На кого би му хрумнало да сглобява нещо? Очевидно на този, който е забелязал, че нещо е счупено?“ – казва издателят Ана Боянова:

В България Лидия Гълъбова е завършила българска филология в Софийския университет. Винаги е подхождала с респект и внимание към думите – и в работата си като сценарист в БНТ, и като редактор в програма „Хоризонт“ на БНР.  Тук е научила ценни неща за себе си и за професията, гордее се и със свои интервюта, оставени в „Златния фонд“ на БНР. „Сглобяване на слънцето“ написах докато бях под карантина“ – казва Лидия Гълъбова.

„Не трябва да мълчим в никакъв случай, особено хората, които боравят добре с думите. Със словото трябва да се внимава, защото празнословието и лъжите са равносилни на престъпление. Истината винаги е силна, тя винаги си пробива път. Когато човек се чувства уязвим или наранен, писането е начин да се съхрани. Да общуваме – това е спасението. Разсъждавам за затварянето при пандемията и го приемам като метафора – сега е трудно да дишаме, с маска на лицето не можем и да говорим, затова трябва да се замислим какво дишаме и какво говорим.“

Сънародничката ни от години работи като уредник в Националната галерия на Прага. Казва, че това й дава много, защото този европейски град обогатява културата на човека със своята богата история, много музеи и галерии. „В душата си оставам българка и скоро ще се върна да живея постоянно в родината“ – казва Лидия Гълъбова:

„Да уважаваме повече града, в който живеем и да го пазим чист, това ми се иска да се промени у нас. Чехите много обичат Прага. Не че ние не се гордеем със столицата си, но не сме свикнали да подреждаме и почистваме около домовете си. А трябва да пазим чистота, външна и душевна, от това зависи и стандартът ни на живот. Иска ми се да можем да правим всичко с желание, с обич и с доверие помежду си, защото виждам как губим човешкото си общуване с другия. Но пък съм оптимист, защото в България идват нови поколения, които пътуват, нямат комплекси, има много еродирани и интелигентни българи. Чака ни по-добро бъдеще.“

Стихове на Лидия Гълъбова вече са преведени и издадени на чешки език. Тя се радва на признателната чешката публика. Канена е често да представя свои творби на различни литературни вечери в чешката столица.

 Снимки: личен архив