Тази година Националното училище за фолклорни изкуства в родопското селце Широка лъка навлезе в половин вековния си юбилей. С уникалното си профилирано обучение по народно пеене, традиционни български инструменти и танци, то се утвърди в средище за подготовка на бъдещи професионалисти на фолклорното поприще. Обособените ученически представителни състави: хор, оркестър, танцова трупа, камерни формации, групи за автентичен фолклор култивират у талантливите възпитаници подобаващо сценично поведение, възможност за бъдеща творческа реализация и за успешна конкуренция в различни изпълнителски състезания у нас и по света.

„Идеята е да се популяризира и съхрани фолклорното богатство на България в различните райони у нас – споделя Стоянка Тенова, директор на НУФИ. – Така преди 50 години в „Долината на чановете“, както поетично наричат Широка лъка, се създава Средното музикално училище за народни инструменти и пеене. Открито е на 1 септември 1971 г. и започва без собствена материална база, само с куража на шепа хора. Първият приемен изпит е на 5 септември 1971 г. Проф. Парашкев Хаджиев, проф. Манол Тодоров, проф. Асен Диамандиев оценяват първите кандидати. Не е бил лесен началният период за изграждане на нормална учебна програма. Тогавашният директор на Основното училище Манол Радичев предоставя последния етаж от новата сграда на училището, което ръководи, като се налага да се лиши от специализирани кабинети. Директорът на Горското стопанство Георги Пенелов пък освобождава помещения за общежитие. Едва ли някой си е давал сметка, че участва в историческо събитие.

Учебното заведение бързо трупа авторитет и привлича деца от района и от цялата страна. Първите учители са Лужка Куртева, Невена Попова, Мария Радичева. Изключителен е приносът на първия директор – Константин Шопов, също Марко Куртев, Христо Тракторски, Стефка Кушлева. Година след година, със своя опит и любов, те са градили историята на нашето училище. В началото нашите възпитаници са черпили опит от легендарните родопски гайдари Дафо Трендафилов, Михаил Калфов, както и от останалите преподаватели по специален предмет. Тогава се полага традицията нашите ученици през цялата година да издирват непознати песни, мелодии от родното си място и да работят „на терен“.“

Тази година се проведе третото издание на фолклорния фестивал „Широка лъка пее, свири, танцува“, който дава възможност да се представят постиженията на талантливите ученици, а бъдещите да се запознаят с постиженията на училището. „Има с какво да се похвалим. Всяка среща на учениците с наши бивши възпитаници е изключително вълнуваща“ – подчертава директорката на училището за фолклорни дарования.

„За 2021 – 2022 г. всички изяви са под знака на юбилея. През пролетта, на 7 май, предвиждаме тържествен концерт. Гордеем се с нашите възпитаници, реализирали се като творци. Те са солисти във фолклорни ансамбли, преподаватели във ВУЗ, педагози, които подготвят следващите кандидати. Преди 35 г. аз сама избрах да дойда в НУФИ, от 25 г. вече съм директор. Удовлетворена и вдъхновена съм от това, което се прави в училището. Всеки ден пристъпвам прага му с радост. Щастлива съм и горда, че работя с екип от трудолюбиви, талантливи, всеотдайни колеги.“

От г-жа Тенова научихме също, че за тези 50 години са завършили общо 1342 ученика по народно пеене, народни инструменти, танци, а свидетелство за професионална квалификация са получили 389 ученика. Гордост са забележителните успехи на изпълнители, композитори и диригенти, сред които Георги Андреев (главен художествен ръководител на НФА “Филип Кутев“), Петьо Кръстев (от Ансамбъл „,Пирин“), проф. Костадин Бураджиев (преподавател и диригент в АМТИИ проф. „Асен Диамандиев“), кавалджията Недялко Недялков (носител на „Грами“), гъдуларите Бисер Соколов и Росен Генков от ОНМ на БНР, Валери Димчев (преподавател в ЮЗУ – Благоевград), гайдарите Петър Янев, Васил Бебелеков, Костадин Атанасов, певиците Мария Колева, Гергана Дачинова, София Ковачева и много други. Това е истинско съзвездие от таланти – красноречив атестат за високо професионалната школа на НУФИ в Широка лъка.