Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пет дни до изборите 2 в 1

Как се отразява Covid-19 на предизборната кампания и какви послания стигат до хората

Снимка: Ани Петрова

България е на прага на трети поред парламентарни и редовни президентски избори. Предизборната кампания е на финалната права, но за да разберем дали посланията на кандидатите достигат до избирателите, трябва да започнем с анализ на поведението, което те демонстрират в публичното пространство.

Това е кампания на монолозите, като, за съжаление, те са много гневни – посочи в интервю за БНР политологът Огнян Минчев. – Освен от маргинални фигури, чието присъствие в ефира на националните и обществените медии, се дължи на позволяващата го промяна в Изборния кодекс, изборът на хората е възпрепятстван от жестоката омраза между голяма част от основните кандидати. Те не се възприемат като съперници, които трябва да управляват една и съща държава, а се изразяват един за друг по начин, който говори за открита враждебност помежду им. Това поведение на политиците легитимира поляризацията  обществото, засилва гнева и омразата, тенденциите към конфликт и нежеланието да се потърси споразумение.“

Огнян Минчев

Със сигурност пандемията от Covid-19 допринесе много за атомизацията на и без друго разделеното българско общество, но за този феномен, не бива да бъде обвиняван единствено съществуващият сред нас вече близо две години вирус. Социалният антрополог Страхил Делийски обясни, че това е проблем, който има няколко измерения.

„Най-важното от тях, според мен, е липсата на солидарност. Усещането за емпатия към другия, усещането, че аз и човекът срещу мен имаме еднакво право да говорим и да мислим, в крайна сметка е изгубено. Усещането, че не сме сами, а сме част от един общ организъм, просто го няма. Разделени сме на групи, които имат различни гледни точки, като целта не е те да се сблъскат и да намерят общо решение, а да се покаже, че едната група е по-нисшата. Разпадащото се общество не може да породи колективни смисли и общи ценности, защото то е съставено от множество малки групички, които си произвеждат собствен смисъл и цялото усещане за социалност е изгубено. Ние живеем или като единици, или като част от малки войнстващи племена.“

Страхил Делийски

Делийски съзира проблем и в превръщането на медиите в почти основен създател на колективен смисъл, при положение, че основният мотив на голяма част от тях е печалбата.

Дали умората от близо едногодишната политическа и здравна нестабилност, в която живеем, ще окаже влияние върху мотивацията на българите да гласуват, предстои да видим в изборния ден.

Искам да напомня, че около половината от гражданите редовно не гласуват – заяви пред БНР политологът Слави Василев. – Това е диагноза преди всичко за политическата ни система. След като половината от гражданите не избират да отидат до урните, тъй като не виждат смисъл, това трябва да постави големия въпрос, каква е българската политическа система и защо тя не предизвиква интерес в половината от населението?“

Слави Василев

Той допълни, че онези, които ще се разходят до урните, ще гласуват въз основа на своите убеждения, доколкото ги имат. Част от тях вече са открили и партията, която изповядва близки до техните идеали. А ако се стигне до съставяне на правителство след вота на 14 ноември, то отново трябва да бъде с участието на т.нар. партии на промяната, анализира политологът.

Съставил: Йоан Колев

Снимка: БНР, БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Невяна Филева от сдружение „Енерджи“

Около 1200 украински деца са били записани в детски градини и училища във Варненско

През изминаващата учебна година около 1200 украински деца са били записани в детски градини и училища във Варненска област, съобщиха от сдружение "Енерджи", което е част от Общностния център за закрила и включване на бежанци в крайморския град. В..

публикувано на 24.06.24 в 14:29
Доц. д-р Спас Ташев

Евроинтеграцията няма да е сред водещите приоритети на новоизбраното правителство на Северна Македония

Празникът Свети Дух в България се отбелязва и като Ден на Македония. Традицията тръгва още след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), като първоначално е бил Ден на борбата за Македония и Одринско, а след Първата световна война е станал "Ден..

публикувано на 24.06.24 в 13:05

Все още не са загасени големите пожари в Сакар планина

Продължава борбата с големите пожари, които вчера избухнаха в Сакар планина на територията на общините Харманли и Любимец, съобщи директорът на Областната дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” в Хасково Митко Чакалов. От..

публикувано на 24.06.24 в 09:00