В седмицата, в която българите в страната и в чужбина имат възможност да гласуват за трети път тази година, отново актуално звучи призивът –  „Не ходете за гъби, отидете да гласувате!“. Той стана много популярен в годините на прехода, когато имаше слаба избирателна активност и хората се чувстваха излъгани от политическите партии и техните лидери. Партиите на прехода вече са  в историята, но „ходенето за гъби в деня на изборите“ ще запази по-дълго своето значение… Тук обаче думата ни не е за кандидат политиците, които никнат като гъби, зададат ли се избори, а за гъбите в гората, които в някои родопски села са основно средство за препитание.

Тази година цената на най-търсените в изкупните пунктове гъби у нас достига рекордна стойност, въпреки това все по-малко стават гъбарите, които могат да си позволят от сутрин до вечер да ходят из гората. Селата обезлюдяват, но и безработицата намалява, а събирането на гъби е сезонна работа и много зависи от конкретните метеорологични условия. През летните месеци тази година имаше продължителен сух период, което буквално съсипа добива на гъбарите.

„От 15 юли насам има незапомнена слаба реколта в цяла Европа и нямаше гъби и в съседните държави. Стигна се до рекордни цени и килограм манатарки вече е 50 лева. Това се случва за пръв път в моята практика“ – казва Юлиян Колев, който има предприятие за преработка и износ на горски гъби, едно от водещите в България. Той е дипломиран инженер, но повече от 30 години е в сектора на търговията с гъби. Изнася продукцията си само в Европа, като казва, че българските гъби са в топ-5 класацията за най-добрите в света, но с уговорката, че не включваме Китай.

„Не бих казал, че Covid е бил проблем за нас, но например тази година от 15 юли до 15 октомври нямахме никаква реколта, защото три месеца беше суша. Освен това, нашият бизнес е сезонен – от 15 ноември до 15 април нямаме пресни гъби, а това са 6 месеца. Така се оказва, че в години като настоящата, ние имаме реколта само 3 месеца. Това е основният проблем – необходимо е да осигурим заетост на хората за цялата година, за да поддържаме структурата на едно предприятие, в което има разнородни дейности.“

В българските гори се срещат около 200 вида гъби, но тези с търговска стойност са само 14-15 вида. Следователно тези, които се събират, са добре разпознаваеми от берачите, минимален е рискът да се срещнат техни двойници и отровни гъби. „Сега пак имаме по-топло време, тръгнаха да излизат гъбите, но още тази седмица термометърът отново ще падне до нулата, а за да расте гъбата, трябва да е 12-14 градуса, не може да очакваш гъби на 5 градуса над нулата“, обяснява Юлиян Колев.

„Манатарката основно се продава в Италия, а пачи крак – в Германия и Франция. Гъбата не е основен продукт, не е жизненоважна храна, а деликатес за хората, затова цените стават все по-високи. Наши конкуренти са съседните държави – Румъния, Македония, Сърбия, Турция, гъби има и в Литва, Латвия, Естония и Полша. Всички изнасяме за общ пазар – 7-8 страни, основно в Западна Европа. Цената е според търсенето и предлагането. За всяка доставка се уговаря цена, а няма стандартна за месец или седмица. Когато има голямо предлагане, тогава цените намаляват. А що се отнася до замразените гъби, миналата година заради затварянето на границите останаха доста непродадени гъби в предприятията в Европа, а и у нас. Това задържа продукцията и тази пролет имаше изключително ниски цени, защото трябваше да се оползотвори залежалата продукция.“

Снимки: БГНЕС