Мястото е Националният музей „Земята и хората” в столицата. Именно там можете да се потопите в „Магическата светлина“ на българските пещери. Всъщност, това е любопитна фотографска изложба, която в 24 кадъра представя фосфоресциращи образувания в някои от най-труднодостъпните пещери в България. Фотосите са дело на екип фотографи, начело с Красимир Андонов - кинооператор и преподавател в НАТФИЗ, и са част от дългогодишния му филмов проект „Светлина и култ”, посветен на скалните ниши в Източните Родопи. Сред въвлечените са още операторът Алекс Самунджи и Огнян Стоянов – изкуствовед и спелеолог.
В работата си по проекта Красимир Андонов разработва метод на снимане, чрез който в един фотографски кадър може да се види фотолуминесценцията на пещерните образувания, показвайки красотата скрита в непрогледния мрак на пещерите.
„Идеята на проекта е с визуални средства да се опитаме да разгадаем част от тайните на трапецовидните ниши в Източните Родопи, тъй като с времето забелязахме, че, поради спецификата на професията ни, ние виждаме малко повече от хората, които обикновено посещават тези места. “Магическата светлина“ представя един много интересен природен феномен, свързан с това, че в пещерните образувания се отлагат органични материали, свързани с естествения цикъл на водата. Водата, която попада на повърхността, свързана с дъждовете, прониква през скалите там, където има пещери, и на места се отлага в пещерните образувания. Провокирани от силна светлина, или под друго въздействие, тези отлагания започват да светят в тъмното. Изведнъж пълната тъмнина оживява в един мек зеленикав нюанс. Тази изложба показва на повечето хора пещерния свят по един невиждан начин“ - разказва Красимир Андонов.
И за да може да запечата тази естествена „светлина“, се наложило екипът да търси възможно най-чистите скални образувания - често пъти те са в трудно достъпни пещери, които са максимално запазени от човешко влияние. „Пещерите, в които снимахме са разположени в доста голям периметър на територията на България“, уточнява Андонов. Сред тях са „Рушовата“ пещера и „Лястовица“ в тетевенския балкан, „Шаралийска“ в Пирин, „Пепелянка“ край село Боснек, близо до София.
Изборът на конкретните локации е бил възложен на изкуствоведа и спелеолог Огнян Стоянов.
„Методът, който използвахме, в научните среди служи за определяне на възрастта и състава на минералите. Различният състав на минералите се оцветява по различен начин. Така изображенията ни се явяват и моментна снимка на състоянието на водите и пещерите в България.“
Изложбата „Магическата светлина” може да бъде разгледана до 28 ноември в музея „Земята и хората” в София.
Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Александър Райчев, БНР-„Хр.Ботев“/
Снимки: krasimirandonov.comНа 8 март на сцената на Държавна опера - Стара Загора гостува Ким Со-Джун от Южна Корея, носител на първата награда при мъжете от Международния балетен конкурс "Сара-Нора Прима" 2024. Той ще бъде принц Дезире в празничен спектакъл на балета "Спящата..
В София представят пиесата "Системна грршка 2052", вдъхновена от метода "Форум-театър" на бразилския режисьор Аугусто Боал, който през 60-те години на миналия век създава т.нар. "вестникарски театър" (актьорите използват статии от вестници)...
Тринадесетият международен фотофетивал - биенале "Фодар" се провежда от 4 март до 6 април в "Двореца" (Национална художествена галерия) в София. Тази година кандидатите за участие са били 801 от 81 страни. За представяне в изложбата международното..
С пиесата "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" младият Боян Крачолов - един от най-интересните съвременни български театрални режисьори, дебютира на..
Първото голямо балетно събитие от празничната юбилейна програма, посветена на 100-годишнината на Старозагорската опера, е премиера "Парижки нощи" по..
Вицепрезидентът Илияна Йотова днес е на посещение във френския град Грас по покана на кмета Жером Вио и на тамошната културна асоциация "Център за..