Новите народни представители официално започват работа днес, 3 декември. Сред 240-те депутати в състава на 47-ия парламент изпъкват много нови лица, които притежават малък или почти никакъв парламентарен стаж. Техните професионални биографии свидетелстват за опита им като юристи, икономисти, IT-специалисти, експерти в криптовалутите и др. области. Доколко обаче липсата на рутина в управлението на процесите в страната ще бъде в тяхна полза или ще им пречи?
„Макар и не мигновено, присъствието им в българската политика ще ѝ се отрази по-скоро благотворно“, отговаря политологът Антони Герасимов. Важно е те да си дадат реална преценка, дали ще могат да се справят:
„Ще бъде трудно, защото сблъсъкът с политическата реалност вътре може да бъде наречен културен шок – убеден е Герасимов. – Едно е да гледаме парламента пред екрана, а съвсем друго е да се озовем там. Вярвам обаче, че екипите, които стоят зад тези хора, ще успеят да ги подготвят. Никой сериозен политик не очаква, че е възможно да се справи с всичко сам, затова е важно какви експерти ще подбере за свои сътрудници.“
Политологът определя появата на нови лица като глътка свеж въздух и импулс за промяна на досегашния модел и популярното сред българите схващане, че „всички политици са маскари“.
Новият парламент ще бъде съставен от представители на седем политически сили. Две са спешните задачи пред депутатите, по думите на президента Румен Радев - излъчване на правителство на основата а устойчиво парламентарно мнозинство и приемане на бюджета на страната за 2022 г. Антони Герасимов е убеден, че ще бъде направен сериозен опит за съставяне на правителство, но има и някои резерви:
„Далеч съм от мисълта, че може да се сформира управленска конструкция, която да издържи 4 години. Алтернативата, ако не се сформира правителство, гарантира задълбочаване на кризите, в които се намираме. Със сигурност, хората ще бъдат още по-демотивирани да гласуват. Това ще бъде в ущърб на демокрацията. Но от друга страна, начинът по който се водят преговорите в момента, може да бъде стимул за по-сериозна подкрепа към партията, техен инициатор.“
Желанието да допринесе за връщането на общественото доверие към институцията Народно събрание, кара Антони Герасимов да се включи в създаването на интернет платформа, която помага на гражданите да проследят поведението в Пленарна зала на избраните от тях народни представители и политиките на партиите.
„Голяма част от недоверието в институциите произтича не от структурата им, а от лицата, които са част от тях. Това недоверие се дължи, от една страна, на липсата на достатъчно обществено достъпна информация за работата на Народното събрание. Фактор за недоверието е и невъзможността на медиите да представят пред обществото всичко, което се случва из коридорите на властта.“
За да използват платформата, гражданите нямат нужда от регистрация. Част от нея е детайлно обобщение на работата на 7-те състава на законодателния орган у нас в периода от 2001 до днес. Прегледно е представен и архив от стенограмите на проведените заседания и гласувания по отделните законопроекти. А работата по попълването му ще продължи и с проследяване дейността на 47-ото Народно събрание.
Бронзовата олимпийска шампионка от Париж в таекуондото Кимиа Ализаде подкрепи Националната кампания срещу насилието над и между деца "Бъди смел, бъди добър" на Държавната агенция за закрила на детето. " Тормозът и унижаването на околните не ви прави..
Фонд за подкрепа на изявени деца в областта на културата, изкуствата, науката, образованието и спорта на Столичната община ще финансира участието им в международни конкурси и ще отпуска стипендии за обучение у нас и в чужбина. Той ще започне работа..
Пети ден в около 105 населени места с 8100 абонати в цялата страна все още няма ток заради падналия снеговалеж, съобщи в Габрово служебният министър на енергетиката Владимир Малинов. " Искаме до неделя електрозахранването да бъде възстановено във..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..