В календара на българите 6 декември, известен още като Никулден, е особено тържествен празник, отреден от православната църква за почит към Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Роден е през III в. в Патара, днешна Мала Азия, водил праведен монашески живот, помагал на бедни и страдащи, укрепвал слабите със словото на истината и вярата. В очите на вярващите той бил „правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието“, затова е избран за архиепископ на град Мир, Ликийска област. Умира през 342 г., а мощите му са пренесени в Италия и до днес се пазят в град Бари.
В България св. Николай е сред най-тачените християнски светци, покровител на пътешествениците, моряците и рибарите, а почитта към него е от дълбока древност. В народните представи светецът плава на златен кораб и усмирява бурите и морските стихии. Преданието гласи, че свети Николай спасил пробита гемия от потъване, като запушил дупката с шаран.
За рибарите, на този ден приключва есенният риболов и по традиция се отбелязва с богата трапеза от рибни ястия. 
Според някои суеверни вярвания, при направата на плавателни съдове, строителите им вграждали икона на Св. Николай, за да пази плаващите от бурите и ветровете. При появата на силна буря, жените на рибарите в морето отивали на брега с иконата на св. Николай и я потапяли до три пъти във водата, за да се върнат мъжете им живи и здрави.
Счита се също, че светецът спасява и изпадналите в беда сиромаси, като им оставя кесия с жълтици, така както помогнал на бедния баща, който нямал пари да омъжи подобаващо дъщерите си. Затова и банкерите също приемат Никулден за свой празник.
В църквата ни паметта на св. Николай се отбелязва с празнична света литургия и освещаване на рибен курбан за здраве и благословия на вярващите.
В съвременната българска традиция, на Никулден домакинята подрежда празнична вечерна трапеза, на която задължително се поднася рибно ястие, приготвено от пресен шаран, най-често пълнен с орехи и лук – за здраве и благополучие на къщата.
Днес празнуват не само именниците Никола, Николина, Николай, Нина и т.н., но и всички бургазлии, избрали св. Николай за покровител на своя град.
Снимки: архив, БГНЕС
Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г. е предадена за вътрешна експлоатация железопътната линия Цариброд – София – Вакарел. Съвсем..
В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска банкнота – двайсетолевка със сериен номер 000001. О тпечатана е на 1 август 1885 г. в..
В църковния календар на православната ни църква 1 август е познат като празник на "Произхождение (изнасяне) на св. Кръст", заради извършваното в този ден шествие с Кръста Господен . Заради болести, които доста често върлували през август,..
На 8 август възпоменаваме свети Емилиан, изповедник, епископ Кизикски; свети Мирон, епископ Критски, чудотворец и свети Трендафил Загорски. Вечерта в..
На 9 август честваме свети апостол Матия, преподобни Псой и свети Самуил, презвитер Едески. Свети апостол Матия е роден във Витлеем и от ранно..
Ясно