Последните дни и часове от декември са време за равносметка. 2020 и 2021 обаче бяха по-особени години, тъй като преминаха под знака на глобална епидемия. Дневният ред на обществото ни е подчинен на борбата с Covid-19, постоянно покачващият се брой на неговите жертви и лутането между две крайности – от страх за оцеляването до пълното отричане или пренебрежение към разпространението на вируса. В този смисъл задачата да определим конкретно събитие, белязало настоящата година, е наистина трудна. Решихме да го направим през погледа на фотографи, които запечатват важни мигове от водовъртежа на ежедневието ни.

„За България специално, появата на ваксините и процесът по ваксинация, бяха най-важните събития през годината – посочва Вихрен Георгиев. –Значимо събитие, беше и опаковането на Триумфалната арка в Париж. Спокойно може да определим този момент като повод за национална гордост, защото за страната ни се заговори в цял свят. Друго събитие у нас, бяха изборите, които, поне засега, прекратиха едно дълго управление, предизвикало застой.“

За първи път в 32-годишната демократична история на България избирателите бяха призовани да упражнят правото си на глас в три поредни парламентарни вота – през април, юли и ноември. Последният премина под знака на кампания „2 в 1“, тъй като съвпадна с редовните президентски избори. Границата между времето във и извън предизборна кампания почти изчезна, а коментарите за политическите процеси в страната, се превърнаха в неизменна част от всички информационно-аналитични телевизионни и радио предавания.

Година, наситена с политически събития е предизвикателство за всеки журналист, но фотографите имат възможност да разгледат спокойно и подробно снимките от всяко събитие, да отделят и запазят най-въздействащите кадри в своя архив.


Следвайки този подход фотографът Веселин Боришев подбра най-красноречивите моменти на 2020 година в книга-албум „О, спомняте ли си, госпожо“. 

Същата съдба очаква и хилядите фотоси от 2021-а, от които Боришев ще направи втори том на популярното издание, с почти непроменено заглавие – „Ох, спомняте ли си, госпожо“. Думите, с които той описва отиващата си година са лишени от оптимизъм, но звучат искрено и реалистично:

„Можем да кажем, че тази година, беше неприятно идиотска. Аз лично, не виждам нито едно хубаво нещо, което да се е случило през нея. За мен думата на 2021 година е смърт. Смърт на фона на политическите циркове, които се разиграваха в 45-то и 46-то Народно събрание, а и продължават. Всички те обаче са несериозни, на фона на случващото се с хората вследствие на пандемията.

Фотографът признава, че подборът на кадрите, които публикува онлайн и в албумите, отнема доста време. В тях гротесковият образ на политиците е целенасочено търсен.

„Иронията, личното отношение, гаврата – това са похвати, които естествено трябва да бъдат в някакви рамки, които обаче определям сам, тъй като кадрите са мои – категоричен е Веселин Боришев. – Ако не проявяваш лично отношение, снимката би изобразявала просто едни хора в костюми, които общуват или се изказват. За жалост, повечето снимки, които се търкалят в пространството, са точно такива.“

В края на двугодишен период, изпълнен с политически и обществени сътресения, с какви надежди и очаквания посрещаме предстоящите 12 месеца?

Фотографът Вихрен Георгиев все още търси отговор за себе си. Знае обаче, че промяната, през която преминава светът, е необходимост и не бива да бъде възприемана с чувство на отчаяние и безнадеждност.

„Моето пожелание към хората е да се обичат, да имат повече емпатия един към друг. Нека положим усилия да не се поддаваме на този прословут егоизъм, на който сме в плен. Имаме нужда да общуваме с хората, без да се конфронтираме с тях, да търсим изгода, или да ги мразим.“

Снимки: личен архив на Вихрен Георгиев и Веселин Боришев