В края на годината, когато настъпва най-плодоносния сезон и обираме житейските си дарове, журналистката Станислава Пирчева получи още едно признание за смелостта си да застава пред слушателите в най-оголващото време – първите часове на нощта. Водещата на „Нощен Хоризонт“ по „Хоризонт“ на Българското национално радио взе „Златно перо“ в раздела „Радиожурналистика“ на СБЖ.
След всяко признание или награда, Станислава хвърля поглед към изминатия път. И си припомня, че той невинаги е прекосявал алеи с цветя. „Всеки успех, всяка грешка са изиграли роля, за да се озова днес тук“, вярва тя.
Всяка седмица Станислава поздравява слушателите с „Добра нощ – където и да сте“, потопявайки ги в атмосфера на искреност и топлота. „В тези най-първи часове дори мирисът на Радиото се усеща“, казва тя, докато надява своите криле с предчувствието, че може да допринесе за сбъдването на нечия мечта.
„Хората си мислят, че първите часове са изпълнени със спокойствие и мистика – разкрива Станислава. – Донякъде е така, но в същото време е голяма отговорност, защото от теб се изисква да даваш отговор на въпросите, които поставя денят, животът като цяло. А в случая това е слушателят – пред него трябва да бъдеш честен и, както се подразбира, трябва да бъдеш честен първоначално към себе си. Всъщност тази среща е като една пътека, покрита с най-фини и автентични камъчета от мозайка на откровения в нощта.“
Не само слушателите и хората, с които пресреща душата си, ала и думите се оказват неин верен другар в пътя. Още от дете разбира, че умее да се докосва до неизразими със слово светове и да ги пресъздава. Оттогава отглежда и голямата си мечта да бъде писателка, но първо да мине през журналистиката – като любимия си Уилям Текери. А със своята книга „Живот за събуждане“ провокира, тъй като умението да живеем с будно съзнание като че ли липсва на всеки от нас.
„Будността наистина ни липсва и това е нещото, към което всяко човешко същество се стреми – осъзнато или не – казва Станислава. –Често си мислим, че изпитанията надвишават силите ни, но винаги ме е крепяла вярата, че всичко случващо се е за добро – продължава тя. – Когато човек не живее осъзнато, нормално е да има своите житейски уроци. Разбира се, никой не се ражда научен – всичко, което имаме да научим, е част от житейския ни път. В този смисъл изпитанията наистина не са наказание – това разбрах от нелекия път, който съм извървяла досега.“
Болестта като изпитание по пътя, а не наказание – през този болезнен опит минава преди няколко години Станислава. А страшната диагноза води със себе си обичайната тъма, която цял те превзема. Един вестител на доброто обаче успява да прекоси безизходния лабиринт, защото когато раздаваш любов, тя връща при теб и утеха, и съпричастност, и надежда.
„Имаше един момент по време на благотворителната кампания за мен, в който наистина се чувствах много неуверена и изплашена – спомня си Станислава. – И тогава съпругата на Михаил Белчев - Кристина, каза: Аз съм уверена, че средствата за Станислава ще се съберат, но това, което трябва да направим, е да живеем пълноценно. Тези думи много ме окуражиха, дадоха ми сила и осланяйки се на всичко, което съм мислила и извървявала като път към себе си през годините, успях да издържа този най-тежък житейски урок. И днес отново искам да благодаря на всички слушатели и колеги, които ми помогнаха и бяха до мен - тяхната любов беше упование.“
Станислава казва, че обича да изкачва върхове. А най-високият сред тях е пътят към себе си: „Това е единственият път, който е важно човек да измине – да го постигне и да осъзнае, че наистина няма по-голяма сила, по-голяма вяра от Божията“.
И докато върви към себепознанието, в рими дълбае истини.
„Всичко, което изберем да се случи, е между осем и десет вечерта - може да е тъга, може да е радост, ние избираме. Отдалечаващите думи са неискрените – тези без любов.Това, което знае само душата, е истината. Вкусът на райската ябълка е винаги любов – във всичките ѝ проявления и форми.“
Снимки: личен архив
Какви са българите? Какъв е животът на един чужденец в България? Трудно ли се "опитомява" езикът и културата ни? Къде се пресичат чувството за хумор и любовта към една малка държава от Източна Европа? – въпроси, които всеки един отворен към света..
Няма точна статистика за броя на българите, които живеят на остров Ямайка. Но като доказателство, че трудно може да намерим място по света, на което да няма поне един сънародник, наскоро се срещнах с режисьора Ина Сотирова, която от 10 години живее на..
Срещнахме французина Еманюел Делум в българската православна църква "Св. Патриарх Евтимий Търновски" в Париж. Той е женен, с пет деца и семейството му изповядва православната вяра. Открива България в момент на голямо изпитание през 2018 г. по време..