Над 70% от българските оранжерии се отопляват на газ и в момента браншът е в колапс – от ноември масово се затварят оранжерии и чуждата продукция завладява пазара в големите супермаркети. В момента нямаме български зеленчук на пазара, всички зеленчуци са внасят от Турция, Гърция, Македония, Албания и Румъния, посочват от браншовата организация на оранжерийните производители. Питат се, как стана така, че  техните колеги от съседните страни-членки на ЕС успяват да покриват нуждите и на българския пазар със своя продукция. Отговорът е очевиден - оказва се, че правителствата в Гърция и Румъния успяват да подпомогнат своите земеделски производители, а у нас, заради липса на такава подкрепа, населението се храни с вносни зеленчуци.

„Всеки производител може да представи фактури и документи за направените разходи, ако държавата реши да помогне. Крайно време е да се намерят правилните механизми, за да може ние да работим спокойно и да се храним с българска продукция“, коментира пред БНР Теодора Кръстева, изпълнителен директор на Асоциация на производителите на оранжерийна продукция, която обединява собственици на 272,7 ха оранжерии у нас.

„Наред с изключителния скок на цените на енергоносителите, скочиха и препаратите за растителна защита, торове, нещата се навързаха и положението е лошо. Можем да отворим една затворена оранжерия отново, но зависи каква ще е цената за нейното отваряне. С колегите коментираме, че към края на април ще се появят българските зеленчуци, но дотогава ще се храним само с вносни. В един момент, когато производителите са заложили разсад с висока себестойност, за да има поне април-май наш зеленчук, ще се сблъскат с друг проблем – много високото предлагане. Замислям се, с каква себестойност ще бъде този зеленчук и как колегите ще си върнат похарченото, тъй като цената ще върви надолу, заради многото продукция.“

Оранжерийните производители пресмятат, че увеличението на разходите, заради поскъпването на газа е повече от  300%, но това не е единственият проблем. Към него се добавя и необходимостта да се плащат по-високи заплати и разходи за трудовото осигуряване на работниците. А намирането на хора за нуждите на земеделието е все по-трудна задача.

„Който работи трябва да получава“ – категорична е Теодора Кръстева:

„Другият голям проблем е, че няма кой да работи. Когато един бизнес е бил затворен за 4 месеца и хората са отишли на трудовата борса, каква част от тях след това ще се върнат? Естествено, че половината ще заминат за чужбина, а у нас кой ще работи в оранжериите напролет. Но не само специалисти, липсват и общи работници. Тяхната професия е много важна в земеделието, това е човекът, който знае как да поведе растението след като поникне и как да държи здраво това растение. Познава какви са болестите, причинени от вредител, бактерии, вируси, гъби. Работата е много интересна, но за нея трябва да се чете и да се знае много.“

От Асоциацията на оранжерийните производители казват, че единствено с помощта на държавата биха могли да преодолеят настоящата патова ситуация. След безуспешните опити за преговори с управляващите през миналата година, сега те, както и земеделци от различни сектори, бяха поканени (на 10 януари) на опознавателна среща с министъра на земеделието и храните Иван Иванов.

Съставил: Гергана Манчева (по интервю на Доротея Николова от БНР- Варна)

Снимки: БГНЕС, архив