Поредицата кратки документални филми, посветена на историята на столицата, започна своя девети сезон. В продължение на 6 седмици, продукцията на Камен Воденичаров „5 минути София“ запознава своите зрители с историята на няколко от сравнително „младите“ квартали на града – „Бояна“, „Захарна фабрика“, „Красно село“, „Младост“, „Студентски град“ и „Ючбунар“.
„Нашата задача в новия сезон беше документално да покажем онова, което се случва в града ни и промените, които донесе последното десетилетие, през което бяхме свидетели и на значително нарастване на неговите жители – разказва в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР Воденичаров и допълва: – Ако някога сме искали поредицата да изглежда по-скоро като пощенска картичка, то сега, стремежът ни е да представим живия живот.“
По думите му, всеки от нас има своя визия, разбиране и възприятие за града и квартала, в който живее, без непременно да осъзнава, че, за добро или лошо, той се е развил и променил. В последните 10 години населението на столичния град се е увеличило с повече от 14 %. И ако се питате в колко квартала живеят близо милион и половината жители, отговорът може и да ви изненада - градът ни се простира в рамките на цели 96 квартала.
Макар да е известна със своята кратка и синтезирана форма, в която поднася любопитна информация за града, всеки нов сезон на поредицата, изненадва с нещо ново в начина на заснемане. Този път, освен гласа на актьора Камен Воденичаров зад кадър, зрителите ще разпознаят няколко общественици, които ще разкажат историите на любимите си кътчета от съответния квартал. Първият епизод ни отвежда в някогашното село, съсредоточило в наши дни едни от най-скъпите имоти на пазара - Бояна.
Този район от столицата често се свързва с важните си обитатели – президента и вицепрезидента, председателя на Народното събрание и премиера. По закон те имат право да използват едноименната държавна резиденция, построена в провъзгласената през 1961 г. за софийски квартал „Бояна“. Вниманието ни в епизода обаче привлича друг, много по-старинен и безценен обект, част от културно-историческото наследство на България и вписан в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО – Боянската църква „ Св. св. Никола и Панталеймон“.
Както в предишните осем сезона, епизодите от поредицата кратки филми за София, са свързани помежду си с невидима, но здрава нишка.
„Историята на кварталите се открива точно в разказите на техните жители. Именно хората са тези, които изграждат облика на града, а кварталите съхраняват живия живот. Ние израстваме в тези квартали, превръщаме се в личности, именно поставяйки своя отпечатък в историята на комплексите, които обитаваме – обяснява сценаристът на „5 минути София“ Таня Димова и посочва квартали, претърпели значителни промени от създаването им до днес:
Пример за интересна трансформация е квартал „Ючбунар“, който макар да се създава като еврейски, в момента е по-скоро арабски такъв. Квартали като „Младост“ и „Красно село“ пък, съхраняват идеята, че София трябва да бъде по-отворена към факта, че в контакт с природата, човек става по-добър и по-жив.“
Снимки: „5 минути София“, Facebook /Камен Воденичаров, Таня Димова
Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..
Един от най-добрите цигулари в света и концермайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам Веско Ешкенази отново си е вкъщи, в родната София. Повод са двата заключителни концерта от Националното турне на проекта "В света на музиката” на..
Покана за изложба на открито "Будителките – жените, които променят историята" отправи във Фейсбук страницата си Българският културен институт във Варшава. Експозицията ще изложена на пана на оградата пред българското посолство в полската столица...
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..