Тя е на 23 години, от София, завършила е Националната гимназия по приложни изкуства „Св. Лука“ и казва, че през целия си живот се е занимавала с визуални изкуства. Днес изкуството е езикът, на който говори за теми, които често пъти обществото измества в периферията на погледа си.

Представяме ви Елена Назърова. До края на месец януари четвъртата й самостоятелна изложба „TOWNSMEN“ може да бъде разгледана в галерия „+359“ в бившата „Водна кула“ в центъра на София. Експозицията от скулптурни фигури, картини и скици към тях, фотографии и документално видео е част от проект, който Елена започва в Париж, където живее в продължение на една година.

„Изложбата се занимава с темата за социалното неравенство, която много ме развълнува докато пребивавах в Париж. И по-конкретно с бездомните, които вечер обитават улиците на града. Представям я чрез визуалните способи на популярната култура и поп изкуството.“

Елена се озовава в Париж през есента на 2019 година, за да участва в резиденция за артисти „Le Laboratoire de la creation”. Поканата дошла съвсем случайно от директора на студията Жулиан де Касабианка, за който тя е работила като асистент преди няколко години в София по проект на Френския културен институт. Това било първото й посещение във Франция.

„Аз не отидох с очаквания, което мисля, че е най-добрият начин да посетиш някое ново място – разказва тя. – Първото ми впечатление беше голям град, типичен за Западна Европа. В Париж има много блясък и понеже хората много романтизират този град от векове насам, той е много желан. Всъщност контрастът с реалността ми направи много силно впечатление. Именно тази идея за града, която се поддържа и от огромните тълпи туристи, които идват ежедневно, и в същото време реалността на западния свят – че много хора живеят много ниско под един праг на съществуване в обществото.“

Елена живяла на улица в централната част на града в района Chatelet Les Halles, много близо до географския център на Париж. Мястото е средище на туристи през деня и гореща точка за бездомното население през нощта, въпреки че второто се споменава рядко, по нейни думи. Спомня си как през деня всичко било много „живо“, изпълнено със стрийт култура, магазини, галерии за популярно изкуство. И същевременно, на същите тези улици, вечер се появявали стотици хора, които спят по тротоари, пейки и ъгли. Според френски благотворителни организации бездомните в Париж в началото на 2022 година наброяват около 3000 човека. Вечер, когато се прибирала от работа, ги виждала. „Много силно впечатление ми направи, колко хората са свикнали да си затварят очите за това, което се случва около тях“, спомня си българката.

Казва, че иска изкуството й да е отражение именно на тези теми, които избягваме. „Изкуството е много добър комуникационен канал за предаване на предложения, метафори, теми за дискусия. То може по много директен начин да променя перспективата, която човек има или му е зададена, по отношение на дадена тема или реалност. Живеем във времена, в които много неща трябва да се променят и изкуството е добър начин да покажем това“ – разсъждава Елена.

Имала е големи колебания дали да покаже изложбата в София, защото смята, че нещата, които засяга са много далеч от българската действителност и усещания. Казва, че тук не е толкова крайна разликата в социално-икономически стандарт на живот на хората. Естествено прави и паралел с културния живот тук, в София, и в Париж:

„В София всичко е много по-концентрирано. Културата, в различните й проявления и течения, се случва някак колективно, въпреки наличието на различия, разбира се. Може да се каже, че тук имаме общност на едно или друго изкуство. Докато на място като Париж, толкова голям град, тази общност и единност трудно се постига.“

Началото на Ковид пандемията на Стария континент заварва Елена Назърова именно във Франция. Днес признава, че реакцията на френското правителство и мерките, далеч не са били най-адекватните.

„Нещото, което се случи е, че в България вече беше обявено извънредно положение и хората трябваше да останат в домовете си, докато в Париж темата беше много бегло засягана, все още почти отсъстваше в медиите. Предстояха избори, които страната сякаш искаше да си проведе. И изведнъж, един понеделник, излезе президентът Макрон и каза, че от 12 часа на обяд на следващия ден всички са задължени да останат в домовете си и да не излизат. Имаше само няколко часа, в които хората да напазаруват, да заминат и т.н. Беше доста стресиращо за всички. По това време аз се преместих в едно предградие на Париж, където останах през следващите няколко месеца“ – спомня си Елена.

Предградието, в което се озовала, било заселено предимно от емигранти. Разказва как още първата седмица от локдауна по улиците се зародило едно комунално усещане на съпричастност, подкрепа и общуване от дистанция. „Това в големия град го няма, дори смятам, че се случи обратното“ – категорична е Елена.

Днес младата художничка е в родината си и мечтае за едно по-нормално време, в което да успее да осъществи следващите си проекти, а именно да изнесе изкуството си навън, в публичното пространство. В плановете й до края на годината е и да покаже „TOWNSMEN“ на мястото, където проектът се ражда – Париж.

Снимки: личен архив