На 21 януари e народният празник Бабинден – последният от поредицата, свързана с ритуално къпане. Това е ден, в който някога почитали „бабите“ – местните акушерки и лечителки, но и способността на жената да дава живот. В миналото Йордановден и Ивановден били отбелязвани на 19 и 20 януари (по стар стил). Тогава Бабинден съвсем естествено завършвал триадата. Днес първите два празника са на 6 и 7 януари, а на 8 януари казват, че е Бабинден по нов стил. Да не забравяме, че когато казваме „нов и стар стил“, това касае църковния календар и съответно – църковните празници. А Бабинден, за разлика от двата предшестващи го празника, няма свой православен еквивалент. Но отбелязването му и на двете дати само подчертава голямата почит на българите към онези, които помагат при раждането, а след това се грижат за здравето на бебето и майката.
Както знаем, някога бабите обикаляли домовете, в които са бабували през годината, изкъпвали (или напръсквали с вода) децата и ги благославяли. Пожелавали и на младите жени „да са сладки на мъжа си“. Невестите на свой ред поливали на бабата да си измие ръцете и я дарявали с кърпа и сапун, който тя пускала да се хлъзне по ръцете ѝ, „за да се хлъзгат така и бебетата“ – т.е. да се раждат лесно.
Следва празничният обяд в дома на бабата с донесените от всяка жена краваи, погачи, баници, варени кокошки, вино и ракия. Единствените мъже, допускани до тези пиршества били гайдари, гъдулари и пр., които трябвало да веселят жените. В някогашното патриархално общество това бил единственият ден, на който жените можели да си позволят закачки, подигравки (някои доста груби) с мъжете. Празникът завършвал привечер с ритуално къпане, наричано на някои места „влечугане“, на бабата. И с голямо женско хоро.
Много са веселите случки, описани от етнографи и краеведи, както и шеговитите песни, изпълнявани на празника. Сред тях е „Заиграло бабино оро“ в изпълнение на Снежана Борисова и Кунка Желязкова.
Така се нарича и материалът от колекцията на Радио България, който ще ви разкаже още за този старинен български празник.
На юг от Ивайловград попадаме на едно от най-странните места в България – добре дошли в Мандрица! Основано през 17-ти век от албански преселници, родопското селце е съхранило не само езика, но и специфичните високи сгради с просторни салони ,..
За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..
Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..
За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да..
На юг от Ивайловград попадаме на едно от най-странните места в България – добре дошли в Мандрица! Основано през 17-ти век от албански преселници,..