Вторият мандат на Румен Радев на президентския пост започва официално на 22 януари 2022 г. Дни по-рано, на 19 януари, Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова положиха клетва, че ще спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия ще се ръководят от интересите на народа.

В обръщение към нацията от трибуната на Народното събрание, държавният глава посочи своите приоритети: възстановяване на демокрацията и правовата държава, заедно с дългосрочните национални цели - овладяване на демографската криза, справяне с бедността и неравенствата, гарантиране на суверенитета и сигурността, националните интереси и достойнството.

• Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва в НС за втори мандат на “Дондуков” 2

Ще видим ли Румен Радев в нова роля през следващите пет години?

„Румен Радев показа, че той не може да бъде уплашен, нито купен. И това му заслужи изключително широката подкрепа в обществото – посочи проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет към институцията. – Той завършва първия си мандат със същото ниво на доверие и подкрепа, с което го започна. Подобно нещо е без прецедент в българската политика.“

Маринов е убеден, че конструктивният диалог и сътрудничество с новоизбраното правителство ще позволят на институцията да покаже друго свое лице, след близо половин година пряко участие в управлението, провокирано от политическата нестабилност, през която премина страната. Президентът ще продължи да бъде коректив за властта, когато това се налага, а критиките, които отправя, не бива да се възприемат по драматичен начин, допълни професорът в интервю за БНР.

„Предизвикателствата пред президента Румен Радев при втория му мандат ще бъдат свързани с изключително сложната вътрешна и международна обстановка във всяко едно отношение – пандемия, енергийна криза, усложнени военно-политически отношения. В такива моменти държавният глава има особени функции по сплотяване на институциите и нацията.“

• Новият стар президент – Румен Радев

В оценката си за изминалия първи президентски мандат политологът Атанас Радев изтъкна ролята на Румен Радев за разклащането на позициите на ГЕРБ, които управляваха държавата повече от десетилетие.

„Доскоро бяхме свикнали с една предвидимост в управлението на страната. Резултатите от трите парламентарни избора обаче показаха сериозна умора от досегашния стил на управление и остра нужда от промяна. Всичко това беше провокирано в известна степен и от острите критики, които президентът отправяше през целия си мандат.“

Според PR-експерта Нидал Алгафари, липсата на ясно очертан враг, срещу когото да се бори, трябва да накара президента да се държи като лице-символ на българската държава и да си служи с езика на добросъседството, с което да подпомага водената от правителството външна политика.

Избран за първия си мандат с активна подкрепа от страна на Българската социалистическа партия, вторите пет години на Румен Радев на поста започват с видимо отчуждение в отношенията с левицата:

„Хората в партията имат анализаторски усет и усетиха, че битката, която се водеше между лидера Корнелия Нинова и президента беше, за да се разтури БСП. Неблагодарно от негова страна беше да забие нож в гърба на тази партия", коментира Алгафари.

Политологът Калоян Велчев също анализира посланията в обръщението на президента:

„Румен Радев все още говори на езика на мнозинството от българските граждани, но според мен е важно да поговорим повече за нашата заедност и за ролята на президентската институция, която трябва да зададе тона на помирението, а да не изостря политическия дебат, който е достатъчно проблемен и към момента. В сравнение с първата му реч през 2017 година, когато постави ултиматум от една седмица на депутатите до разпускането на 43-тото Народно събрание, обръщението сега е по-умерено, но ми се струва, че има още какво да се желае за успокояването на тона.“ 

В словото си президентът напипа казуси и възли, които не са разположени пряко в прерогативите на президентската институция. Но именно възможността в неформален план държавният глава да излезе извън тесните конституционни правомощия, прави характера на тази институция интересен, смята политологът Анастас Стефанов.

„Това е най-вече защото президентът разполага с комуникационна власт. Словото, което чухме е част от тази комуникационна власт – да се маркират от най-високата трибуна на Народното събрание основни проблеми и приоритети, които според президента би трябвало да се отстояват и да залегнат в реалните политики на новата власт.“

Според Стефанов политическият дневен ред, зададен от Радев, в основните си точки се ползва със значителна легитимност. Изпълнението му обаче зависи от стабилността на правителството и волята на парламента. Една от заявените водещите линии са конституционните промени, които не могат да се реализират без подкрепата на ГЕРБ и ДПС. Те от своя страна демонстрираха невербално отношението си към президента, оставайки седнали при посрещането на Радев в пленарна зала.

„Навлизането в детайли – какво точно и как искаме да променим в Конституцията, освен частта за прокуратурата, е доста дълбок процес, който ще изискват не само политическия ресурс – парламентарно мнозинство или колаборация с опозицията, но съдействието на целия юридически елит. Това е безпрецедентна интервенция – нещо, което няма как да се случи в краткосрочен план. Сегашното мнозинство е изправено пред едни доста по-близки до чувствителността на българина остри социално-икономическите и ценовите проблеми. За българина съдебната реформа може да е нещо много значимо и важно, но няма да е най-близката тема в  месеците между януари и март, при настоящия ценови шок и инфлационни процеси, които не могат да бъдат овладени.“

Съставил: Йоан Колев (по интервюта на БНР)