България продължава да настоява за дипломатическо решение на кризата в Украйна и остава лоялен и предвидим партньор в НАТО, а водеща в българската отбранителна система ще бъде националната армия – български войски, българско командване и българско военно лидерство. Това обяви премиерът Кирил Петков по време на извънредно заседание на Народното събрание, свикано заради кризата с Украйна.

• България ще използва всички възможности за решаването на конфликта НАТО-Русия по мирен начин

Изразената позиция не е нова за политиката на България като страна член на НАТО, тъй като и до ден днешен всички съоръжения, които се използват от нашите партньори по време на учения тук, са под командването на българската армия – посочи пред БНР Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи.

„Това, което е важно да се посочи е, че България ще има готовност да поеме увеличаващ се контингент на НАТО, но това се случвало във времето. Миналата година у нас се проведе едно от най-големите военни учения с над 18 хил. военнослужещи от много страни членки на НАТО, така че не виждам сериозна промяна или отстъпление от позиции, които сме заели още когато сме станали член на Алианса. България винаги се е опитвала да бъде приятел с всички, което в тази ситуация наистина е невъзможно. Вижда се сериозният антагонизъм между спорещите – от една страна Русия, а от друга страни членки на НАТО, най-вече в Европа. Ние трябва по-ярко да представим нашата позиция. Времето на приятелство и снишаване отдавна мина.“

„Ситуацията е изключително сериозна, но не бива да се истеризира. Мирът все още има шанс. В момента наблюдаваме най-високата точка на напрежение между Русия и САЩ, НАТО, Украйна. Наблюдаваме и непрекъсната ескалация на това напрежението... Такава криза не е имало от времето на анексирането на Крим" – коментира пред БНР Ангел Найденов, бивш министър на отбраната:

„Най-добре е да не се налага и да не се стига до разполагане на сухопътни войски на българска територия, но не бива да се изключва. От военно-техническа гледна точка виждам, че Министерството на отбраната има определени виждания, насочени не към постоянно присъствие или предислоциране на такива компоненти, а в участие на съвместни учения с формирования на българската армия.“

Не бива да се развява плашилото на войната – категоричен е Ангел Найденов: „Има много и различни сценарии относно развитието на кризата, но нека все пак останем в плоскостта на намирането на дипломатически решения“.

Българското правителство настоява за деескалация на напрежението, но страната ни няма реални инструменти за постигане на този приоритет, смята Милен Керемедчиев. И припомня думите на министъра на отбраната Стефан Янев, че „никой в момента няма намерение да напада България и България няма да напада друга държава“. Това изказване е изцяло в контекста на декларираното от САЩ, че няма да изпращат войски при евентуален горещ конфликт в Украйна.

Реалистично ли е решаването на кризата по дипломатически път?

„Не можем да говорим в момента рязко повишаване на ескалацията, т.е. за реална военна операция на Русия в този момент – посочва Милен Керемедчиев. – Погледнато технически тя има струпани около 120-150 хил. военнослужещи на границите с Украйна и съответната техника, но с нея не е възможно да се започнат пълномащабни военни действия. Армията, която в момента е на въоръжение в Украйна е 280 хиляди, плюс много бързо вдигане на още толкова резервисти.“

По думите на Керемедчиев ситуацията може да стане много по-гореща само след месец, тъй като Русия вече прехвърля най-модерното си въоръжение в Беларус, която граничи с Украйна. В рамките на едно мащабно учение кораби за десант пътуват от Балтийско към Черно море. „Рязкото струпване на военни части на Русия ще завърши след около месец. Затова според мен е и решението за повдигане на отбранителните способности на страните членки на НАТО, в т.ч. и изпращането на допълнителни бойни самолети в България от Испания и от Нидерландия, както и бойни кораби от Испания. НАТО действа реактивно на действията на Русия“ – категоричен е анализаторът.

Макар и в настоящата ситуация да няма реална военна заплаха, съществува опасност за икономически натиск, свързан с цената на енергоносителите. „Дрънкането на оръжия обаче повишава цената на петрола“ – посочи Милен Керемедчиев. Какви мерки биха могли да бъдат взети по отношение защита на българската икономика вследствие негативни последици от този конфликт?

„Въздействието може да бъде в различни направления, най-вече по отношение доставката на енергоресурси – категоричен е Ангел Найденов. – Част от анализаторите разглеждат газопровода през българска територия като допълнителна гаранция за това, че Русия няма да си позволи спиране на доставките, но всичко това трябва да бъде оценено, а оттам и въздействието върху останалите икономически сектори. Естествено трябва да се разработи план, който не само да оцени, а съответно да избегне негативните последици върху икономическите и социалните системи на страната ни.“

Съставил: Елена Каркаланова (по интервюта на Снежана Иванова и Веселина Миланова, БНР-„Хоризонт“)