Бюджетът за 2022 година, който се очаква да влезе в сила от месец април, предвижда средствата за политики в областта на образованието и науката да бъдат в размер на 6,4 млрд. лева. От тях за най-старата и авторитетна научна институция у нас – Българската академия на науките, са предвидени 119,860 милиона лева, с които да управлява своите 42 института, издателство, библиотека и научен архив. Разочароващ, унизителен и възмутителен – с тези определения учените от БАН коментират заделения за институцията бюджет. Според тях, настоящата година ще е поредната, в която ще има сериозен дисбаланс между хората на науката във и извън академията.
„Заплатите на учителите през 2022 ще нараснат средно с 12% и ще достигнат 125% от средната работна заплата в страната. И през 2021-а минималната учителска заплата беше по-висока от средна за професор в БАН“ – посочи в интервю за БНР проф. Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата към Академията.
Професорът е категоричен, че от години липсват целеви средства за издръжка на голяма част от институтите, а с допълнителната субсидия, която получават се осигуряват най-вече средствата за заплати.
„Предложението ни към МОН беше нашият бюджет да се увеличи с минимум 30 милиона лева – посочва Мутафов и допълва: – 28 милиона от тях трябваше да бъдат за увеличаването на заплатите на академичния състав, което е наложително, а останалите 2 300 000 лева да ни помогнат да компенсираме повишението на топло- , електроенергия и вода. Министерството на образованието се съгласи да бъдат поискани средства само за академичния състав и бюджетът да се увеличи с 20 400 000. Това обаче не е било прието от страна на Министерството на финансите.“
В момента средната работна заплата в БАН е 834 лв., за асистент - 946 лв. за професор - 1246 лв. По данни на НСИ, средната заплата в страната е 1543 лв., а за София тя е 2073 лв. Тоест, възнагражденията в БАН възлизат на 55 % от средните за страната. Институционалната подкрепа за Академията е необходима, за да се запази и развие експертизата и потенциала на БАН – убеден е заместник-председателят член кореспондент проф. Стефан Хаджитодоров:
„Ние се подпомагаме финансово и привличаме немалко средства както от европейските програми, така и от фонд „Научни изследвания“ – отбелязва професорът. – Възмутително е обаче, че сме свидетели на изкуственото разделение между учените от Академията и в други институции, извън нея. Силно се надявам да не се стига до ситуацията отпреди 10-12 години, когато пускахме служителите си в неплатен отпуск, за да успеем да се справим в рамките на средствата, с които разполагахме.“
Днес, 7 февруари, в най-старата научна институция в България е свикано общо събрание, на което предстои да бъде решено какви ще бъдат следващите действия на учените в академията, които се заканват да протестират.
Съставил: Йоан КолевСнимки: архив, БГНЕС
Вижте също: Винаги има надежда българският футбол да се оттласне от дъното Снимки: mainatown.bg, futbol94.com, архив
Завърши интронизацията на новоизбрания български патриарх – видинският митрополит Даниил. Новият духовен баща беше посрещнат в катедралата “Св. Александър Невски” от миряните с възгласи “Достоен” и аплодисменти. “ Със съзнание за собствено недостойнство..
Съветът за електронни медии у нас предприе масирана кампания за медийната грамотност. Кампанията е провокирана от факта, че смартфоните, таблетите и телевизорите с възможност за връзка с интернет все повече са част от ежедневието ни и оказват..
Населението на България, и най-вече хората с нисък социално-икономически статус, са сред най-уязвимите групи в ЕС по отношение на промените в климата...
В „България днес“ на 4 юли говорим за това как климатичните промени засягат най-уязвимите групи и за произтичащия от тях риск от бедност за много българи,..
В четвъртък , 4 юли, над страната ще има разкъсана облачност. След обяд над Рило-Родопската област се очакват краткотрайни валежи с гръмотевици...