Тя е студентка в държавния университет за музикално и сценично изкуство във Виена (MDW), учи в класа на световноизвестната пианистка Лилия Зилберщайн. Свири на пиано със страст, артистизъм и всеотдайност. Признава, че е любопитна и иска да се занимава с много неща, но музиката е нейният живот. Казва се Анжела Тодорова и е само на 22. От времето, когато е на 5 години и сяда за първи път на пианото до днес, тя е извървяла дълъг път, осеян с усърден труд, но и с безспорни успехи.

Във Виена Анжела живее и учи от една година, но пандемията и локдауните до голяма степен са ограничили контактите ѝ с връстниците, а теоретичните предмети са минали изцяло онлайн. „Добре че упражненията ми при г-жа Зилберщайн са на живо, това е от голямо значение“ – казва Анжела.

Младата жена завършва Музикалното училище „Любомир Пипков“ в София в класа по пиано на проф. Милена Моллова и след това продължава образованието си в НБУ отново под нейно ръководство. До момента талантливата пианистка е лауреат на над 20 награди от конкурси по пиано и камерна музика у нас и в чужбина. И твърди, че дължи успехите си най-вече на любимите й преподавателки в Музикално училище – проф. Моллова и Емилия Канева. Но не само: „Забелязах, че чуждестранните ми колеги във Виена се срещат за първи път с теоретични предмети и им е трудно, защото трябва да изградят основи, които аз вече съм изградила в Музикалното училище“ – казва Анжела и добавя:

„В България получаваме прекрасна обща основа за всички теоретични предмети, като хармония, солфеж, ритмика... И това е нещо, което имаме в плюс, защото иначе навсякъде се свири. С добър преподавател човек ще се научи на чисто техническите умения, но ние получаваме нещо отгоре – теорията. Освен това в много държави нямат средни музикални училища, там се посещават школи с преподавател и само това. А ние имаме средно музикално образование. Така че нашата основа, като владеене на инструмента е прекрасна, но тя е подплатена и с теоретическа подготовка.“

Подобно на повечето даровити възпитаници на Софийското музикално училище, Анжела от малка тръгва по конкурси. А това означава каляване на качества като дисциплина, самообладание, воля, но също така – допълнителни безкрайни часове на пианото.

„Изисква се мотивация, а тя идва с успехите. От 10-годишна конкурсите са част от моя живот“ – казва Анжела. Спомня си за първото й явяване на конкурс. Тогава отнася първата и специална награда на „Млади виртуози“ в София. Следва поредица от музикални отличия и признания. „Но да ви кажа честно, по-важна е самата подготовка за конкурса. Защото човек, когато се готви, той израства“ – казва Анжела. През последната година, освен че се упражнява усърдно под ръководството на г-жа Зилберщайн, Анжела редовно си идва в България, за да свири и с проф. Моллова. „Денят ми минава във свирене, остава ми малко време, за да уча, да сготвя или да разпускам. Но това ми осмисля времето, защото музиката ми е приятел, който винаги е до мен и прекрасно си правим компания“ – казва българката. Младата жена обожава също и балета. Танцува от малка и дори известно време играе в професионална формация. Обича още фотографията, както и да спортува.

Но се оказва, че музиката не само дава, но може и да… отнеме :

„Любопитна съм към много неща. Интересно ми е – кънки на лед, ски, и пр. Обаче това е риск, който може да ми коства кариерата – счупя ли си ръка, остана ли няколко месеца без да свиря, това е пагубно, особено сега, когато трябва да трупам и да излизам на сцени. А на мен все ми се иска да правя неща, които са ми интересни, но пък са рисковани.“

Любими композитори? Й. С. Бах, Клод Дебюси и Панчо Владигеров. Най-смелата й мечта? Успешна солова кариера и утвърдено място на световните сцени. А ние желаем успех на младата пианистка, защото човек е голям колкото мечтите си!

Снимки: архив на Анжела Тодорова