„Много е трудно да си българин в Северна Македония“. Това сподели Томе Блажески, председател на най-младото сдружение на македонски граждани с българско самосъзнание „Цар Борис III“ в Охрид. На фона на демонстрираната от политиците нова динамика в отношенията между България и Северна Македония, с него разговаряме за надеждите и реалностите в живота на българите в югозападната ни съседка.
„Трудно е времето, но се надяваме да се оправят нещата. Като млада държава ние трябва да сме близки с България и така да се работи, ако искаме нещата да се оправят“, казва Томе – македонски гражданин с български паспорт, и допълва:
„Решихме да направим нашето сдружение, с което да обединим българи в Охрид и други градове на РСМ, да работим за българската култура. И ги молим българските политици да направят каквото е възможно, за да бъдем записани в конституцията на Република Северна Македония /РСМ/. Искаме да се борим за нашите права там и за нашата култура.“
По думите му, в Охрид около 10 хиляди души имат българско гражданство, „но хората, които се усещат така са доста повече“. Какво означава за тях вписването им в Конситуцията на Северна Македония?
„Мислим, че ще имаме повече права, защото сега често пъти се усещаме дискриминирани повече от другите хора. Говорят ни, че сме платени от българската държава, а ние сме само едни осъзнати хора – казва Блажески. – За нас всичко е сложно. Другите, вписани в конституцията нации, могат по-лесно да си намерят работа, по-лесно да се запишат в училища и факултети и т.н. А ние, българските граждани сме автохтонно население там.“
България настоява за преустановяване на езика на омразата и посегателствата върху българското културно-историческо наследство в съседната държава. Има ли напредък по тази линия и как се отразява този език върху живота на македонските граждани с българско самосъзнание?
„Както казах, има натиск - не можеш да си свободен гражданин. Преди да направим сдружението, се организирахме една група охридчани с българско самосъзнание и други македонци и поставихме паметна плоча за войводата Тома Давидов, който е бил в българската армия с висок чин. На плочата не пишеше нищо българско, а само „Не съм от Македония, но живота си бих дал за нейната свобода“. Всичко беше записано на македонска езикова норма. Плочата беше счупена за една седмица. Нямаше никаква провокация, нямаше български флагове - нищо! А Тома Давидов е бил войвода на този регион, обучавал е комитите, но е много жалко, че хората не знаят тази история. Там има една македонска и една „бугарашка“, както я наричат, история. И това е всичко.“
Оптимист ли сте, че нещата могат да се случат? Сега сте в София, разговаряли сте с български политици, общественици.
„Да, нещата трябва от двете страни да се оправят, но най-вече от македонската страна – да се признае историята и да се научат хората кои сме, какви сме. Само така може да се изгради едно добросъседство и да се върви напред.“
Томе признава, че малка част от обществото в югозападната ни съседка са настроени срещу българите - „не повече от 10-20% са македонските патриоти от цялото население, останалите хора са добри спрямо нас, живеем заедно“. Споделя, че неговото сдружение е четвъртото подобно в Охрид, а в цялата страна са десетки. Засега подготвят инициативите си сами, но се надява на подкрепа и от страна на българската държава - “най-вече да се подпомогне създаването на клубове, в които хората да се събират, да се правят нови познанства и да се подкрепят“.
А на въпроса - За какво мечтаят българите в Северна Македония? - отговаря кратко:
„Мечтаят да сме вписани в конституцията.“
Снимки: личен архив на Томе Блажески
В цяла Германия българите могат да гласуват в 66 секции. В Берлин те са пет, като във всяка от тях има машина. Изборният ден протича спокойно. До момента са гласували малко над 800 души, което в сравнение с изборите на 9 юни е малко повече..
Няма информация за сериозни проблеми при гласуването в Турция, предава специалния пратеник за изборите там Мария Петрова. Масово се гласува с машини, но от малък брой хора – така тя описва вота в югоизточната ни съседка. По-голяма е активността пред..
Десетки хиляди са българите, които живеят в Аржентина. За съжаление точна статистика за техния брой не е правена, но според различни източници те варират от 50 000 до 150 000 души. Част от тях са емигранти от новата вълна, заселили се там след..