На 19 февруари България се прекланя пред паметта на Васил Иванов Кунчев – революционерът, който посява семенцето на свободата в поробеното от столетия българско отечество.

„Героят е казал всичко, което днес искаме да чуем. И за демокрацията, и за републиката, и за свободата, и за равноправието, и за онези тъмни страни на живота, които ни разделят…Не друг, а той ни научи да бъдем не само съзаклятници, но и апостоли, да сме общество, а не маса“ – пише преди време журналистът Стефан Продев в есе, посветено на годишнина от гибелта на Апостола. Текстът е създаден в едно друго време, но звучи невероятно актуално и сега, когато хората са изправени пред постоянни изпитания за здравето и прехраната си, обществата изпитват тежестта на ограниченията, а държавите трудно намират верния тон на диалога. И ни насочва отново към заветите на Левски, който остана завинаги на 35, но в писмата и бележките му се чете мъдрост за всичко, което е необходимо да се случи на България и пътя, по който можем да го постигнем.

Често думите на Дякона звучат простичко, но безкомпромисно: „Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре“, съветва Левски и още: „На такива хора дай работата, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни“.

Дякона вярва, че „всичките народи в България ще живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее човекът. И за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България!“

• Заветите на Левски са нашата национална Библия

В днешния ден всеки българин си припомня думите на Левски и се пита – успяваме ли да отговорим на високите очаквания на Апостола за силата на българския дух и способността ни да градим достойно бъдеще.

Редактор: Елена Каркаланова