„Ако има грешка, има и прошка” е стара поговорка, която и до днес съпътства живота на българина. В народните ни обичаи има дни, в които опрощаването на всички прегрешения е задължително. Най-важният сред тях е днес – Прошка, наричан още Сирница или Сирни заговезни.
В последната неделя преди началото на Великия пост младите отиват да поискат и да получат прошка от своите родители, от кръстниците, кумовете, т.е. хората, от които получават помощ и подкрепа през годината.
Вечерта, преди семейството да седне около трапезата, в дома също се извършва ритуалът за опрощаване на грешките. По-младите целуват ръка на възрастните и казват: „Прощавай!”. Отговорът е: „Господ да прощава! Простено да ти е!”. След като е настъпил духът на помирение, следва празничната вечеря. Наричат я още Прощални заговезни.
Традицията повелява през целия ден на Сирна неделя да се яде сирене, масло, яйца, и др. млечни продукти защото всички те се изключват от менюто още на следващия ден, когато започват Великденските пости.
След вечерята следва най-забавният ритуал за децата – „хамкане”.
Над масата се връзва червен вълнен конец в края на който се прикрепя яйце, сирене или бяла халва. След това конецът се залюлява и всеки от присъстващите се старае да хване завързаните за него неща само с устата си. Вярването е, че този, който успее пръв да улови хапката ще се радва на много здраве и късмет през годината.
Снимки: БГНЕС
Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..